ОСМИЯТ СЕДМОЧИСЛЕНИК
Сава или Лаврентий – един или двамина
от учениците на равноапостолните братя
са почитани в календара?
В календара на Българската православна
църква като първи светци са вписани равноапостолните братя Кирил и
Методий редом с техните довереници приживе Климент, Наум, Ангеларий,
Горазд и Сава, всичките вкупом наречени Свети Седмочисленици и почитани
на датата 27 юли, в деня на Св. Пантелеймон и кончината на Св. Климент.
Но учениците, естествено, не са били
точно седмина. В случая е уважено Свещеното писание, в което именно
числото седем е свещено и много лица и събития там са отброени до
седем.
Кой тогава е осмият сред Седмочислениците?
Неговото име е Лаврентий. През ХI в. охридският
архиепископ Теофилакт в „Житието на Св. Климент“ пръв известява за
него:
„И мнозина пили от този
учителен извор, между които избрани и корифеи на групата били Горазд,
Климент, Наум, Ангеларий и Сава“ – пише той отначало,
а сетне, като изброява отново учениците на солунските първоучители,
заменя името Сава с името ЛАВРЕНТИЙ. Това дава
повод на изследователите да приемат, че става дума за едно и също
лице, като в житието са предадени светското и монашеското му име.
Два века по-късно „Синодикът” на цар Борил
споменава само Сава.
В „Сказание за превода на Светото писание”,
съставено на Атон през ХV или ХVI век въз основа на „Сказание за буквите“
на Константин Костенечки, Светите Седмочисленици са изброени по
следния начин:
„КИРИЛ, МЕТОДИЙ, КЛИМЕНТ,
НАУМ, ГОРАЗД, АНГЕЛАРИЙ, ЛАВРЕНТИЙ на брой седмина по Божия помисъл“.
Да се върнем обаче към свидетелството
на Черноризец Храбър от времето на Преславската книжовна школа.
Един от най-старите преписи на неговата единствена и ненадмината творба
„За буквите“ е направен през ХVI век. Той е включен в сборник, който произхожда
от Почаевската лавра в Западна Украйна и е писан през ХIII век. Този
сборник сега се съхранява в Централната научна библиотека на Украинската
академия на науките в Киев. На обратната страна на лист 208 от сборника,
в самия край на Храбъровото сказание, са изброени учениците на славянските
първоучители:
„КИРИЛ и брат му МЕТОДИЕ,
ГОРАЗДО,
КЛИМЕНТ, НАУМ, АНГЕЛАРИЕ, САВА, ЛАВРЕНТИЕ“.
КЛИМЕНТ, НАУМ, АНГЕЛАРИЕ, САВА, ЛАВРЕНТИЕ“.
Почаевският препис на „О писменехь Черноризца
Храбра“ е обнародван през 1912 г. от руския учен А. Багрин. Страстният изследвач
на старобългарската книжнина Куйо Куев го включва с факсимиле в
пространното си изследване за Черноризец Храбър, издадено през 1967
година.
Горното сведение подкрепя предположението,
че всъщност Лаврентий е бил също в най-тесния кръг от доверениците на
двамата братя, работил е почти наравно с тях върху превода на Свещеното
писание от гръцки на старобългарски език наред с превеждането на
други литургични книги, необходими за всекидневната практика на
Българската църква, изстрадал е заедно с тях гоненията от немците
в Моравия, преживял е божествени мигове на духовна радост при освещаването
на славянските книги в римската църква „Санта Мария Маджоре“, съпровождал
е ковчега с тялото на Св. Кирил до базиликата „Сан Клементе“, търсел
е с надежда да види стените на Плиска, радвал се е на щедрия прием от
страна на княз Борис Първи – Покръстителя на българите. Може би не
навсякъде е присъствал, но вероятно той и неколцина от учениците
са били в непосредствена близост около учителите в тези съдбоносни
месеци и години.
Но не е имал човекът щастливата съдба
да попадне трайно в църковния календар…
Все някой е трябвало да остане отвъд
границата на свещеното число. А моралът на средновековния книжовник
е поставял във всички случаи делото по-високо от личността, поради което
черноризецът от отминалите векове остава често анонимен и трудноразбираем
за нашия съвременник.
За някои само от нашите съвременници
– следва да уточним. Нали при всяко представяне на заслуги след по-дълго
или по-кратко изброяване на имена все има накрая едно „и др.“. Винаги има и други!
Толкова засега за Сава или Лаврентий:
вградения в първоосновите на нашата духовност, към когото и днес
имаме все още неизплатен дълг.
* * *
Додатък. Неотдавна Бойка Мирчева
от Кирило-Методиевския център при БАН разчете в неизвестен акростих
в Службата за Св. Кирилх (препис от ХV в.) думите „САВА
ПЯЛ“.
Връща се отново при нас
още един старобългарски книжовник
измежду Седмочислениците!
Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София
Няма коментари:
Публикуване на коментар