проф. Андрей Ро­бин­сон

ОТ ОХРИД ДО ХАРВАРД

Или как най-прес­тиж­ни­ят уни­вер­си­тет на САЩ
пред­ста­ви Гри­го­рий Фи­ло­соф –
не­из­вес­тен кни­жов­ник от ХI в. с круп­но дело
в ста­ро­бъл­гар­ска­та и ста­ро­рус­ка­та ли­те­ра­ту­ра

Във вре­ме­на на ка­так­лиз­ми ка­то днеш­ни­те из зем­ни­те пук­на­ти­ни избликват чис­ти из­вор­ни во­ди. Та­ка и всред ду­хов­на­та ни кри­за се явя­ват но­ви сви­де­тел­ства от­нос­но бъл­гар­ския влог в раз­прос­тра­ня­ва­не­то на христи­ян­ство­то.

През 1983 г. на Меж­ду­на­род­ния ко­лок­ви­ум по ста­робъл­га­рис­ти­ка в София мла­ди­ят учен от Архе­ог­раф­ска­та ко­ми­сия при Ака­де­ми­я­та на науки­те в Мос­ква Ана­то­лий Ту­ри­лов съ­об­щи за но­во­от­кри­ти ръ­ко­пи­си, излез­ли из­под пе­ро­то на не­из­вес­тен кни­жов­ник от ХI в. То­ва бе из­вес­те­но сво­ев­ре­мен­но в руб­ри­ка­та „Бъл­га­рис­ти­ка и бъл­га­рис­ти“ на сед­мич­ни­ка „Анте­ни“ (бр. 34 от 24 ав­густ 1983 г.), а сет­не и в Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев­ския вес­тник „За бук­ви­те – О пис­ме­нехь“. В сбор­ни­ка „Рус­ко-бъл­гар­ски книжовни връз­ки“, из­да­ден през 1987 г. в Со­фия от Дър­жав­на­та библиотека на СССР „В. И. Ле­нин“ и На­род­на­та биб­ли­о­те­ка „Ки­рил и Мето­дий“, бе от­пе­ча­та­но прос­тран­но из­след­ва­не на Ю. Д. Ри­ков и А. А. Ту­ри­лов под заг­ла­вие „Из ис­то­рии рус­ско-­бол­гар­ских кул­ьтур­ных свя­зей Х века (Гри­го­рий Фи­ло­соф – ма­ло­из­вес­тный пи­са­тель Ки­ев­ской Ру­си)“.

Съ­чи­не­ни­я­та на Гри­го­рий Фи­ло­соф се по­я­ви­ха ця­лос­тно за пър­ви път през 1994 г. ка­то из­да­ние на Хар­вар­дския уни­вер­си­тет – най-ста­ро­то и най-прес­тиж­но вис­ше учеб­но за­ве­де­ние на САЩ.

Встъ­пи­тел­на­та сту­дия е де­ло на Ана­то­лий Ту­ри­лов.

Пре­во­дът на Гри­го­ри­е­ви­те сло­ва от ста­ро­бъл­гар­ски на ан­глий­ски език нап­ра­ви Уилям Фе­дер, из­вес­тен ста­робъл­га­рист от Ка­то­ли­чес­кия универси­тет на град Ний­ме­ген, Хо­лан­дия.

Пуб­ли­ка­ци­я­та е том от по­ре­ди­ца­та ан­глий­ски пре­во­ди на кни­жов­ни­ци от Ки­ев­ска Ру­сия и е спон­со­ри­ра­на от Ук­ра­ин­ска­та кул­тур­на об­щност в САЩ.

Ста­ва ду­ма за на­пъл­но не­из­вес­тен до­се­га кни­жов­ник от ХI в. За неговото съ­щес­тву­ва­не не е пред­по­ла­гал до­ри и най-го­ле­ми­ят поз­на­вач на сла­вя­но­рус­ка­та книж­ни­на акад. Н. К. Ни­кол­ски. Но­во­от­кри­ти­те ръ­ко­пи­си про­из­хож­дат от бо­га­та­та сбир­ка на из­вес­тния мос­ков­ски ко­лек­ци­о­нер старо­об­ря­дец М. И. Чу­ва­нов. Ко­га­то те пос­тъп­ват в От­де­ла за ръ­ко­пи­си на Дър­жав­на­та биб­ли­о­те­ка „В. И. Ле­нин“, се изяс­ня­ва, че то­ва е всъщ­ност старобъл­гар­ски кни­жов­ник.

Гри­го­рий прис­ти­га в Ки­ев от Ца­риг­рад за­ед­но с ця­ла сви­та дър­жав­ни дей­ци и ду­хов­ни­ци, пред­вож­да­на от мит­ро­по­лит Ге­ор­ги – грък по произход, ос­мия по­ред мит­ро­по­лит на Рус­ка­та пра­вос­лав­на цър­ква. То­ва е ста­на­ло не по-ра­но от март 1061 г., си­реч око­ло 1062 г., според засичането на тек­ста с дру­ги съ­би­тия от съ­що­то вре­ме.

Изо­би­ли­е­то на ду­ми с бъл­гар­ски про­из­ход в съ­чи­не­ни­я­та на Гри­го­рий из­да­ват не­го­во­то бъл­гар­ско по­тек­ло. С го­ля­ма сте­пен на ве­ро­ят­ност мо­же да се при­е­ме, че той ид­ва от За­пад­на Бъл­га­рия. Мо­же би по-ран­на­та част от би­ог­ра­фи­я­та му е свър­за­на по ня­ка­къв на­чин с Прес­лав и нас­лед­ство­то на из­вес­тна­та шко­ла, ко­я­то е про­дъл­жи­ла след смър­тта на цар Си­ме­он и при не­го­вия син Пе­тър, съ­що кни­жов­ник.

Кон­стан­ти­но­пол­ски­ят пе­ри­од на Гри­го­рий е бе­ля­зан с проз­ви­ще­то Фило­соф. В на­уч­ния свят спра­вед­ли­во се счи­та, че то­ва проз­ви­ще е тит­ла за оне­зи, ко­и­то са учи­ли в зна­ме­ни­та­та шко­ла на Маг­на­у­ра.

Знае се как­ва пър­вос­те­пен­на ро­ля имат бъл­га­ри­те и ос­та­на­ли­те юж­ни сла­вя­ни за раз­ви­ти­е­то на рус­ка­та книж­ни­на и тях­но­то доб­ро поз­на­ва­не на гръц­ки и сла­вян­ски ези­ци. Би­лин­гвиз­мът е ха­рак­тер­на осо­бе­ност за творчес­ка­та дей­ност и на прес­лав­ски­те, и на ки­ев­ски­те кни­жов­ни­ци. В края на ХIV и началото на ХV в. тър­нов­ци­те Кип­ри­ан и Григорий Цам­блак ог­ла­вя­ват цър­ква­та на ця­ла Ру­сия от­но­во ка­то пос­ред­ни­ци с Ца­риг­рад. Откри­ва­не­то на Гри­го­ри­е­ви­те твор­би до­каз­ва, че по по­до­бен на­чин български­те кни­жов­ни­ци са пос­ред­ни­чи­ли меж­ду Ца­риг­рад и Ки­ев при изграж­да­не­то на хрис­ти­ян­ска­та кул­ту­ра и в пред­ход­ни­те сто­ле­тия.

Съ­чи­не­нията на Гри­го­рий пред­став­ля­ват се­дем сло­ва, пред­наз­на­че­ни за про­из­на­ся­не при обик­но­ве­ни слу­чаи. Съг­лас­но ре­да на източноправославна­та цър­ква, те­зи сло­ва след­ват дни­те на сед­ми­ца­та: „За Хрис­то­во­то въз­кре­се­ние“ (не­де­ля), „За ан­ге­ли­те“ (по­не­дел­ник), „За Йо­ан Пред­те­ча“ (втор­ник), „За Св. Бо­го­ро­ди­ца“ (сря­да), „За апос­то­ли­те“ (четвър­тък), „За кръс­та“ (пе­тък) , „За по­мен на мър­тви­те“ (съ­бо­та). Словата са с­тиг­на­ли до нас в го­лям брой в къс­ни пре­пи­си от тре­та­та четвърт на ХV век.

В. „Отечествен фронт“, бр. 17, 1995 г.

Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София