НАУЧЕН ЦЕНТЪР ЗА СЛАВЯНО-ВИЗАНТИЙСКИ ПРОУЧВАНИЯ
„ПРОФ. ИВАН ДУЙЧЕВ“

Открит е на 24 септември 1988 г. по повод на 100-годишнината от основаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

С целеви дарения е закупена личната библиотека на американския византолог проф. Питър Харанис.

Дарени са също библиотеките на проф. Христо Гандев, проф. Веселин Бешевлиев, проф. Тодор Боров, проф. Борис Геров, отделни серии от библиотеките на Г. Герасимов, Л. Басмаджиев, Ст. Рънсиман, както и дарения от много частни лица.

Закупуването на научна литература е осигурено чрез парични дарения от проф. Марин Пундев, проф. Гаро Папазян, проф. Филип Шашко, проф. Герт Хумел, проф. Умберто Риналди.

Институции дарители са Главното управление на архивите при Министерския съвет, Националната банка на Гърция, Ватиканската апостолическа библиотека, Немската научна общност, Гръцко-българското дружество във Виена, НДФ „13 века България“.

Художници дарители са Иван Ненов, Вера Недкова, Светлин Русев, Самуил Сеферов, Сава Савов.

Фондацията „Елена и Иван Дуйчеви“ е регистрирана на 8 октомври 1992 г. с изключителното съдействие на Националния дарителски фонд „13 века България“ и Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“.

Центърът е средище на научна дейност за десетки видни византолози от цял свят. Той урежда симпозиуми, кръгли маси, славяно-византийски семинар, развива издателска дейност.

Основател и дългогодишен директор на Центъра е чл.-кор. Аксиния Джурова.

От 2010 г. директор е проф. Вася Велинова.

Из завещанието
на акад. Иван Дуйчев

„При­те­жа­вам твър­де бо­га­та на­уч­на биб­ли­о­те­ка, със­то­я­ща се от око­ло три­де­сет хи­ля­ди на­уч­ни пуб­ли­ка­ции из об­ласт­та на бъл­гар­с­ка­та, сла­вян­с­ка­та и ви­зан­тийс­ка­та ис­то­рия. То­ва са пуб­ли­ка­ции пре­дим­но на чуж­ди ези­ци, в най-го­ля­ма­та си част твър­де ред­ки и лип­с­ва­щи в дру­ги­те кни­гох­ра­ни­ли­ща. Не­ка та­зи биб­ли­о­те­ка да ста­не яд­ро за съз­да­ва­не у нас, в Бъл­га­рия, на на­уч­но сре­ди­ще (фон­да­ция) на име­то на мо­я­та же­на Еле­на Дуй­че­ва и на мое име, за сла­вя­но-ви­зан­тийс­ки про­уч­ва­ния. Не поз­во­ля­вам то­зи един­с­т­вен по ро­да си кни­жо­вен фонд да бъ­де раз­фор­ми­ро­ван и раз­п­ръс­нат... Ос­вен пе­чат­ни­те пуб­ли­ка­ции имам ар­хив­ни ма­те­ри­а­ли и бо­га­та на­уч­на ко­рес­пон­ден­ция. Тъй ка­то та­зи ко­рес­пон­ден­ция е во­де­на в го­ля­ма част с уче­ни, ко­и­то са жи­ви, то ще мо­же да бъ­де из­пол­з­ва­на са­мо след из­ти­ча­не на дав­ност 30 (три­де­сет) го­ди­ни. Съ­щи­ят срок ог­ра­ни­ча­ва изпол­з­ва­не­то на мно­гоб­рой­ни­те, съб­ра­ни от мен в биб­ли­о­те­ки и ар­хи­ви, но­ви ис­то­ри­чес­ки из­во­ри.

За­ед­но с биб­ли­о­те­ка­та и съ­от­вет­но на­ша­та гра­ди­на (око­ло 1700 кв.м) на ул. „Зна­ме­но­сец“ 18, всич­ко ка­то удоб­но мяс­то за на­уч­на ра­бо­та на спе­ци­а­лис­ти от моя клон на историческото знание...“

29 септември 1985 г.

От книгата на Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София