КАМЕННА БИБЛИОТЕКА ОТ IХ ВЕК

То­ва ста­ро­бъл­гар­ско кни­жов­но сре­ди­ще от IХ-Х век бе пред­ста­ве­но през 1983 г. в „Ку­ри­ер ЮНЕСКО“ в спе­ци­а­лен брой, пос­ве­тен на езиците по све­та. Ста­ва ду­ма за ма­нас­ти­ра „Св. Бо­го­ро­ди­ца“, от­крит през 1978 г. край гара Рав­на, меж­ду Про­ва­дия и Вар­на. Той об­хва­ща площ от око­ло 8 дка. Раз­кри­ти са цър­ква, скрип­то­рий, жи­лищ­ни сгра­ди, ба­ня. Ка­ме­нен над­пис да­ти­ра ос­ве­ща­ва­не­то на цър­ква­та през 889 г. Ма­нас­ти­рът е опо­жа­рен през вто­ра­та по­ло­ви­на на ХI век при на­шес­тви­е­то на пе­че­не­зи­те.

Архе­о­ло­гът Ка­зи­мир Поп­кон­стан­ти­нов из­след­ва в про­дъл­же­ние на годи­ни изоб­ра­же­ни­я­та вър­ху сте­ни­те на ма­нас­ти­ра. До­се­га са от­кри­ти около 200 ка­мен­ни над­пи­са и 600 ри­сун­ки вър­ху ка­мък. С ос­трие вър­ху варо­ви­ка са из­пи­са­ни шест ви­да над­пи­си: ру­ни­чес­ки зна­ци; на гръц­ки език; с ла­тин­ски бук­ви на гръц­ки език; гла­го­ли­чес­ки; ки­рил­ски дву­е­зич­ни – на гръц­ки и  ста­ро­бъл­гар­ски език. Сред ри­сун­ки­те има мно­го изоб­ра­же­ния на кон­ни­ци, ези­чес­ки жре­ци (ша­ма­ни), сим­во­ли „кон“ и „кръст“. Изоб­ра­зе­ни са хрис­ти­ян­ски свет­ци, напр. Св. Ва­си­лий и Св. Алек­сий. Пред­ста­ве­на е сце­на­та на Въз­не­се­ни­е­то. Има съ­що об­ра­зи на раз­лич­ни жи­вот­ни – елен, ко­зел, вълк и за­ек. Вър­ху ва­ро­ви­ко­ви­те от­ло­мъ­ци ли­чат зас­тав­ки, поз­на­ти от ук­ра­са­та на най-ран­ни­те ста­ро­бъл­гар­ски ръ­ко­пи­си. Пра­ви впе­чат­ле­ние, че бук­ви­те от над­пи­си­те имат съ­ща­та го­ле­ми­на и на­чер­та­ния, как­ви­то имат и вър­ху пер­га­мен­та.

Всич­ко то­ва да­ва ос­но­ва­ние из­да­ни­е­то на ЮНЕСКО (от­пе­чат­ва­но на 32 ези­ка плюс пет за сле­пи хо­ра по сис­те­ма­та на Брайл), да на­ре­че ма­нас­ти­ра край Рав­на „ка­мен­на биб­ли­о­те­ка от Х век“, „пър­ва­та бъл­гар­ска ези­ко­ва ла­бо­ра­то­рия“.

На­ход­ка­та да­ва ос­но­ва­ние за хи­по­те­за­та, че тък­мо на то­ва мяс­то са наста­не­ни уче­ни­ци на Ки­рил и Ме­то­дий след прис­ти­га­не­то им в Бъл­га­рия. Ма­нас­ти­рът се на­ми­ра на три ча­са път с кон от сто­ли­ца­та Плис­ка. Красивата окол­ност пред­раз­по­ла­га към у­е­ди­не­ние и твор­чес­ка дей­ност. Мяс­то­то е нас­тра­ни от пред­ста­ви­те­ли­те на ви­зан­тий­ско­то ду­хо­вен­ство и пра­бъл­га­ри­те-езич­ни­ци, ко­и­то се съп­ро­тив­ля­ват на стре­ме­жа на княз Бо­рис Пър­ви да съз­да­де са­мос­то­я­тел­на бъл­гар­ска цър­ква, за да про­по­вяд­ва христи­ян­ство­то на тре­тия кла­си­чес­ки ев­ро­пей­ски език – ста­ро­бъл­гар­ския.

В един от но­во­от­кри­ти­те над­пи­си е упо­ме­нат Кли­мент Рим­ски, тре­ти­ят по­ред па­па. Извес­тно е, че не­го­ви­ят култ е въз­ста­но­вен имен­но от Констан­тин Фи­ло­соф и брат му Ме­то­дий. Два­ма­та бра­тя на­ми­рат край Хер­сон не­го­ви­те мо­щи и ги пре­на­сят тър­жес­тве­но в Рим при па­па Адри­ан II, от ко­го­то по­лу­ча­ват бла­гос­ло­вия да про­по­вяд­ват от­кри­то християнството на ста­ро­бъл­гар­ски език. Стро­и­тел­ни­ят план на цър­ква­та в Рав­на точ­но ко­пи­ра пла­на на Го­ля­ма­та ба­зи­ли­ка в Плис­ка – най-значително­то ар­хи­тек­тур­но съ­о­ръ­же­ние на Бал­кан­ския по­лу­ос­тров от онова вре­ме. Всич­ки сгра­ди в ма­нас­ти­ра са стро­е­ни ед­нов­ре­мен­но, ко­е­то е до­ка­за­тел­ство за общ за­ми­съл и щед­ри ин­вес­ти­ции на дър­жав­на­та власт. Ня­кои еле­мен­ти на ар­хи­тек­ту­ра­та из­да­ват при­със­тви­е­то на вис­ши държавни хо­ра. В ма­нас­ти­ра е на­ме­рен не­от­дав­на оло­вен пе­чат на цар Симе­он – пря­ко до­ка­за­тел­ство за връз­ка със сто­лич­на­та ад­ми­нис­тра­ция.

Изо­би­ли­е­то на над­пи­си и сим­во­ли, при то­ва изоб­ра­зе­ни не вър­ху ръкопис, а вър­ху ка­мък, се оп­ре­де­ля от ве­щи из­сле­до­ва­те­ли на средновеков­на­та ев­ро­пей­ска кул­ту­ра ка­то на­ход­ка, по-цен­на от зла­то­то. Това да­ва пред­ста­ва за най-ран­на­та ис­то­рия на сла­вя­ни­те и за он­зи ду­хо­вен по­дем при въз­при­е­ма­не­то на хрис­ти­ян­ство­то, кой­то и до днес, 11 сто­ле­тия по-къс­но, ни но­си вът­реш­на опо­ра. С ис­кре­но удив­ле­ние посещават Рав­на уче­ни от раз­лич­ни уни­вер­си­те­ти и ни об­ла­жа­ват за то­ва нас­лед­ство, кри­то тол­ко­ва вре­ме под зе­мя­та. Проф. Ру­долф Айцетмю­лер, изсле­до­ва­те­лят на Прес­лав­ска­та шко­ла, до­ве­де тук свои студенти, за да им из­не­се не­о­бик­но­ве­на лек­ция.

От печата. „Ку­ри­ер ЮНЕСКО“ (бр. 4, от 1985 г.) от­пе­ча­та на 32 ези­ка – вклю­чи­тел­но и за сле­пи – крат­ка ста­тия за ка­мен­на­та биб­ли­о­те­ка от Х в. в Рав­на. Пред­ста­вен е Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев­ски­ят вес­тник „За бук­ви­те – О пис­ме­нехь“ чрез не­го­вия ре­дак­тор Илия Пех­ли­ва­нов.

Каменен надпис от Равна с името на папа Климент Римски
Снимката е на проф. Казимир Попконстантинов.

*  *  *

Додатък. Един от древните книжовници измежду преките ученици на славянските първоучители Кирил и Методий е оставил свой автограф върху варовика. Той е изписал своето име Антоний с указание, че е монах. До него е врязана плетеница с глава и опашка на змия. Отгоре е изобразен кръст. Формата на буквите издава близост с гръцкото бързописно писмо. Украсата също е характерна за гръцките ръкописи от онова време. Този орнамент е познат и от най-ранните глаголически ръкописи като Зографското евангелие и Синайския евхологий, както и Енинския апостол, писан на кирилица.

Каменни надписи от Черноглавци. До наши дни са стигнали десетки каменни надписи от IХ и Х век – една невероятна каменна библиотека, която дава ясна представа за началото на славянската култура. На старогръцки, латински, старобългарски – на кирилица и глаголица, а също и с рунически знаци е представена напрегнатата работа на първите Кирило-Методиеви ученици, намерили закрила от страна на българската държава след прогонването им от Велика Моравия, в превода на литургичните книги от гръцки на разбираем за новопокръстения български народ език. Подобно разпространение на грамотността е рядкост за тогавашните европейски държави и доста по-късно – също.

През 80-те години на отминалия век археолози попадат на останки от средновековен манастир край шуменското село Черноглавци (Кара башлъ). Насочват ги към него строителите на водопровод. Изпод земята започват да излизат непокътнати кирилски надписи. Досега техният брой става 84. За сравнение: известните преди това кирилски надписи са само десетина. А сред новооткритите има четири точно датирани, което значително улеснява изследването на цялото светилище.

*  *  *

Додатък. Сиг­на­ту­рата на в. „За бук­ви­те – О писменехь“ в На­род­на­та биб­ли­о­те­ка „Св. Св. Ки­рил и Ме­то­дий“ е:  3174 / В 6002. С., 1982 - .

Из­лез­ли­те пре­ди то­ва бро­е­ве са обоз­на­че­ни в ка­та­ло­га на еди­нич­ни­те лис­то­ве.

Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София