СИМЕОНОВ ВЕК
Спиридон Палаузов и неговата дисертация
Понятието
„Симеонов век“ създава българинът Спиридон Палаузов. Наследник на
голям род търговци от Габрово, заселени в Одеса, той е едновременно
крупен предприемач и родоначалник на новата българска историческа
наука за Средновековието (медиевистика).
В средата
на миналия век Палаузов учи икономика в Бон, Хайделберг и Мюнхен. В
Германия става доктор по икономически науки. Занимава се усърдно
с търговска дейност.
През 1852
г. Палаузов защищава с пълен успех докторска дисертация по славянска
филология в Историко-филологическия факултет на университета в Петербург.
Тя има заглавие „Векът на българския цар Симеон“ и е отпечатана под
същото заглавие в типографията на Петербургската академия на науките.
Основни положения в дисертацията
I. Приобщаването
на волжките и волжко-дунавските българи, а след това приемането на
християнството от Борис и неговия двор окончателно утвърждават политическата
самостоятелност на България като славянска държава.
II. Личността на Симеон и политическото
състояние на съседните държави стават причина за особения възход
на България в началото на Х век.
III. Създаването
на църковнославянска писменост става чрез трудовете на славянските
първоучители Кирил и Методий, написани извън България; но нейното
ускоряване и по-нататъшно развитие се извършва в България, особено
при мъдрия приемник на Борис – Симеон.
IV. Църковнославянската писменост в
България придобива особен характер, който откриваме в най-древните
ръкописи.
V. Глаголическата писменост в онзи вид,
в който я познаваме по най-древните книжовни паметници, получава
своето начало в България през царуването на Симеон. От България
тя преминава в други земи.
Заключение
„Като
оставям настрана народната словесност и като се връщам отново към
книжнината на българите от века на българския цар Симеон, надявам
се да остана безпристрастен, ако заявя, че българите имат право да се
гордеят с тази епоха, еднакво достопаметна и с политическите постижения
на техните предци, и с тяхната литературно-научна дейност.
Бъдещите открития и изследвания
на филолозите – дай Боже! – ще докажат това с несравнимо по-разнообразни сведения,
отколкото това е възможно сега, когато проучването на българските
древни паметници едва е започнато с усилията на малцина труженици
на младата славянска наука.“
Магистърската дисертация е подготвена
под прякото ръководство на руския учен-славист Измаил Срезневски.
Тя е защитена на 2 май – денят на кончината на княз Борис-Михаил. Палаузов
има невероятна не само за времето си ерудиция. Той ползва старогръцки,
латински, немски, френски, италиански и всички славянски езици.
Неговата книга попада в големите библиотеки на Европа, а също и
в поробена България. Неколкократно „Цариградски вестник“ известява
за появата и:
„Това сочинение превозхожда
всяко похваление. Оно содержава едно историческо описание върху
Болгарската наша писменост, при царствованието на Симеона, царя
Болгарскаго, с разни отлични замечания“ (бр.
93, 94 и 100 от 1852 г.).
* * *
Додатък. Европа друг подобен
случай не познава. Известният български интелектуалец
Петър Увалиев, живял години наред в изгнание оттатък Ламанша и обхванат
в края на своя живот от тревожен размисъл за съдбата на родната малка
България, намира душевна опора във възроденото Априлово заглавие
„Денница“ – като название на списание, списвано от учители и ученици
на Априловската гимназия. В свое предаване на български език по Би Би Си
той дава висока оценка на първото светско училище. По този повод припомня
свой разговор с Роман Якобсон, руски евреин, заселен в САЩ, един от
знаменитите слависти на ХХ век, оглавявал дълги години катедра в
Харвардския университет. Якобсон казва на Увалиев:
„Вие, българите, трябва
да имате ясно съзнание какво означава още през десетия век глава на
българската държава да бъде един човек като цар Симеон, завършил
школата Магнаура в Цариград.
Това е възможно най-високото
образование за времето си. Европа от онова време и дълго след това
друг подобен случай не познава“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар