СТРОИТЕЛИ

НА ДУХОВНИ МОСТОВЕ

Или как проф. Джор­дж Хък­сли от Дъб­лин
при­пом­ни тра­ди­ци­я­та на ир­лан­дски­те мо­на­си
от Сред­ни­те ве­ко­ве

Днеш­на­та гръц­ка сто­ли­ца – как­то и през дъл­ги­те от­ми­на­ли ве­ко­ве – продъл­жа­ва да бъ­де мяс­то за сре­щи от вся­ка­къв вид. Ка­то че ли под тежестта на ис­то­ри­я­та над­де­ля­ват мир­ни­те по­во­ди, стре­ме­жът към човешко об­щу­ва­не, про­ли­ча­ва умо­ра­та от тол­ко­ва враж­ди и не­съг­ла­сия, ми­съл­та за ид­ва­що­то вре­ме изис­ква пре­въз­мог­ва­не на враж­деб­нос­тта, вграде­на в чо­веш­ка­та при­ро­да, въз­пи­та­ва уме­ние за раз­го­вор, уси­лие за вза­им­но раз­би­ра­не и съ­че­та­ва­не на лич­но­то с об­що­чо­веш­ко­то.

Та­ка­ва бе същ­нос­тта на ед­на от неп­ред­ви­де­ни­те сре­щи, ко­и­то имах. Ка­за­ха ми, че бъл­гар­ски­те уче­ни ве­че са ус­та­но­ви­ли връз­ки с биб­ли­о­те­ка­та „Ге­на­де­он“ – един­стве­но по ро­да си кни­гох­ра­ни­ли­ще на Бал­кан­ския полуос­тров, соб­стве­ност на Аме­ри­кан­ската шко­ла за кла­си­чес­ки изследвания. Зас­лу­га за то­ва има проф. Джор­дж  Хък­сли… Име­то ми бе­ше поз­на­то. Вед­на­га по­пи­тах да­ли пре­ди две го­ди­ни той е бил във Ве­ли­ко Тър­но­во на меж­ду­на­род­на­та кон­фе­рен­ция за 800-го­диш­ни­на­та от въстание­то на Асен и Пе­тър. Ока­за се, че е съ­щи­ят чо­век. След конференци­я­та то­га­ва пъ­ту­вах­ме с ав­то­бу­си из стра­на­та, имах­ме възможност да по­го­во­рим.

Проф. Хък­сли пом­не­ше всич­ко. Той бе на­пус­нал длъж­нос­тта си на вицеп­ре­зи­дент на Крал­ска­та ака­де­мия в Дъб­лин и бе до­шъл в Ати­на ка­то ди­рек­тор на из­вес­тна­та биб­ли­о­те­ка – ви­ди­мо с цел да про­дъл­жи сво­и­те изслед­ва­ния, а и да под­си­ли ед­но от но­ви­те нап­рав­ле­ния в из­след­ва­ни­я­та на сво­я­та ака­де­мия.

През те­зи про­меж­ду­тъч­ни го­ди­ни ве­че бях­ме от­кри­ли ед­но от основани­я­та за то­ва пре­на­соч­ва­не. Във в. „Анте­ни“ под заг­ла­вие „Ирландски­ят Пат­рик в Мъг­лиж“ бе от­пе­ча­та­на ста­ти­я­та на мла­дия изследо­ва­тел от Ста­ра За­го­ра Иван Ма­тев, в ко­я­то се съ­об­ща­ва­ше за единстве­на по ро­да си фрес­ка в Мъг­лиж­кия ма­нас­тир, ко­я­то пред­ста­вя пок­ръс­ти­те­ля на ир­лан­дския на­род Св. Пат­рик ре­дом със сла­вян­ски­те първо­у­чи­те­ли Ки­рил и Ме­то­дий.

Но­сех със се­бе си та­зи пуб­ли­ка­ция – тя ста­на ос­но­ва на из­дир­ва­не с участи­е­то на уче­ни и из­сле­до­ва­те­ли от раз­лич­ни стра­ни, в то­ва чис­ло и на Ми­гу­ел Аренц от Пап­ския Из­то­чен ин­сти­тут в Рим. Щом я зър­на, проф. Хак­сли на­ре­ди да бъ­де из­ва­де­на в ня­кол­ко броя на ксе­рокс, сет­не по­же­ла да му бъ­де пре­ве­де­на. По­зо­ва­ва­не­то на ир­лан­дския прос­ве­ти­тел го на­ка­рада се раз­ше­та из най-тай­ни­те ъг­ли на биб­ли­о­те­ка­та. До­не­се теж­ки то­мо­ве ен­цик­ло­пе­дии, в ко­и­то пи­ше­ше под­роб­но за Св. Пат­рик. По­пи­та как­во лично аз се ин­те­ре­су­вам от тех­ни­те кни­ги. Слу­жи­те­лят Андре­ас, за­вър­шил Мос­ков­ския уни­вер­си­тет, бе­ше дос­та­тъч­но сръ­чен да из­пъл­ни нав­ре­ме поръч­ки­те.

Още през VI в. ир­лан­дски­те мо­на­си поч­ват да про­по­вяд­ват християнство­то в За­пад­на Евро­па на ла­тин­ски език. Сти­гат на из­ток до Вели­ка Мо­ра­вия. За при­със­тви­е­то им днес се от­кри­ват ар­хе­о­ло­ги­чес­ки дока­за­тел­ства. Има и пис­ме­ни: в из­вес­тния „Си­най­ски мо­лит­ве­ник“ от ХI в., спо­ред спо­ме­на­тия йе­ро­мо­нах Аренц, ли­чи тях­на на­ме­са.

В мо­рав­ски­те зе­ми ир­лан­дци­те се сре­щат с уче­ни­ци­те на Ки­рил и Мето­дий. Ми­си­и­те им са с един и същ сми­съл: да се из­гра­ди ду­хо­вен мост меж­ду Изто­ка и За­па­да; да се пре­о­до­ля­ва враж­да­та, да се да­де пред­ни­на на кул­тур­но­то об­щу­ва­не, на опоз­на­ва­не­то и вза­и­мо­по­мощ­та.

Исто­ри­я­та на Евро­па оба­че по­е­ма по дру­ги пъ­ти­ща. Гра­ни­ца ста­ва разде­ля­не­то на цър­кви­те в сре­да­та на ХI век.

В. „Антени“, бр. 23, 1987 г.

Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София