Между Изтока и Запада

ХІ международен конгрес по изследвания върху Югоизточна Европа

От 31 август до 4 септември 2015 г. в София се състоя ХІ международен конгрес по балканистика на тема: „Югоизточна Европа и европейската интеграция: политически, социално-икономически и културни аспекти“. Той беше организиран от Института за балканистика с Център по тракология при БАН и Международната асоциация за изучаване на Югоизточна Европа. Конгресът протече под патронажа на ЮНЕСКО. Генералният директор на Световната културна организация Ирина Бокова отправи послание към участниците в него.

В конгреса взеха участие 262 учени от 26 страни: Албания, Австрия, България, Великобритания, Грузия, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Испания, Кипър, Китай, Косово, Македония, Норвегия, Полша, Румъния, Руската федерация, Словения, САЩ, Сърбия, Турция, Унгария, Франция, Хърватия и Япония. Присъстваха и гости от други държави. Голяма група учени от Института по славянознание при Руската академия в Москва водеше неговият директор проф. Константин Никифоров. Значителна беше също групата учени от Института по балканистика при Сръбската академия на науките и изкуствата в Белград, начело с проф. Душан Батакович. Форумът заседаваше в престижния столичен хотел „Хилтън“. Обсъжданията протекоха по следните главни теми: „Пространно въведение (пролегомена) към европейската интеграция на Югоизточна Европа“; „Балканите и европейската идея от ХІХ и ХХ век“; „Балканските литератури в Европа“; „Балканска лингвистика и евролингвистика“; „Историография и публична употреба на историята в контекста на европейската интеграция на страните от Югоизточна Европа“; „Черно море и европейската интеграция на страните от Югоизточна Европа“; „Наследството на социализма и постсоциалистическите промени в Източна и Централна Европа“; „Идентификация на малцинствата при европейската интеграция на Югоизточна Европа“; „Европейската интеграция и мюсюлманските общности в Западна и Югоизточна Европа – промени и перспективи“; „Повратен момент в европейската интеграция на Югоизточна Европа след 1989 година“; „Медиите и европейската интеграция на Югоизточна Европа“. В Съюза на българските композитори и къщата музей „Панчо Владигеров“ бяха обсъдени отделно музиколожки проблеми.

Ето и най-значимите доклади от българското участие: проф. д-р Василка Тъпкова-Заимова „Културните взаимоотношения между Югоизточна и Централна Европа през ХІ–ХVІІІ век – предистория на европейската интеграция“; проф. д-р Надежда Драгова „Какво значение има названието на най-старата славянска азбука Глаголица по време на нейното създаване и в процеса на нейното тълкуване през следващите 12 века и как се възприема това от съвременната научна терминология“; д-р Ивайла Попова „Югоизточна Европа през ХV век – аспекти на подобие и различия (въз основа на оценки на западни пътешественици); проф. Румяна Конева „Югоизточна Европа и Пан-Европа – един проект от периода между двете световни войни“; проф. Петя Асенова „Балканска лингвистика и евролингвистика – обекти и методи на изследване“.

Особена острота придоби новопоявилото се противоречиво понятие „мултикултурност“, чиято злободневност напоследък се усили неимоверно при безпрецедентното нашествие на хиляди бежанци и имигранти от Средна Азия и Африка към Стария континент, което поставя неотложни проблеми относно етническата толерантност и съжителствона хора с различни вероизповедания и вековни традиции. Позоваването на балканските писатели нобелисти Иво Андрич от Босна – с романа „Прокълнатият двор“, Орхан Памук от Турция – с повестта „Бялата крепост“, и на неосъществената българска нобелистка Вера Мутафчиева – с романа „Случаят Джем“, прибавиха ярки исторически примери към дискусията. Те спомагат да се проумее драматичният триъгълник православие – католицизъм – ислям, който от векове определя битието на балканските народи. Упомeнати бяха и често пренебрегваните малцинства аромъни, горяни, куцовласи, харцои, каракачани.

За нов президент на Международната асоциация за изучаване на Югоизточна Европа бе избран проф. дин Александър Костов – директор на Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Доайенът на българската византинистика и балканистика проф. Василка Тъпкова-Заимова – излъчваща възхитителна бодрост на своите 92 години – бе избрана за почетен вицепрезидент на Асоциацията. Изказана бе също дължима почит и към видните български ученибалканисти акад. Владимир Георгиев и акад. Николай Тодоров. Решено бе следващият ХІІ конгрес по балканистика да се състои през 2019 г. в Румъния.

Обзор на конгресните срещи направи Илия Пехливанов

 "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   

 БРОЙ 46-Б/НОЕМВРИ 2015 Г.