ДУ­ХОМ С МО­НА­СИ­ТЕ
ОТ О-В РАЙ­ХЕ­НАУ

Или как проф. Ро­ланд Мар­ти
от Уни­вер­си­те­та на Са­ар­б­рю­кен
пре­неб­рег­на Кон­с­ти­ту­ци­я­та на Швей­ца­рия

В ака­де­мич­на­та за­ла №1 на Со­фийс­кия уни­вер­си­тет пред пог­ле­да на Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки про­фе­со­рът от уни­вер­си­те­та на Са­ар­б­рю­кен Ро­ланд Мар­ти по­лу­чи от за­мес­т­ник-рек­то­ра проф. Алек­сан­дър Фе­до­тов По­че­тен знак със си­ня лен­та съг­лас­но пред­ло­же­ние на це­лия Ака­де­ми­чен съ­вет по по­вод 50-го­диш­ни­на­та си. Час по-къс­но в Бъл­гар­с­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те ней­ни­ят за­мес­т­ник-пред­се­да­тел проф. Кон­с­тан­тин Ко­сев до­ба­ви към не­го и гра­мо­та за зас­лу­ги в раз­ви­ти­е­то на съв­ре­мен­на­та сла­вис­ти­ка и българистика.

Ока­за се оба­че, че в Кон­с­ти­ту­ци­я­та на Швей­ца­рия из­рич­но е за­пи­са­но, че ней­ни по­да­ни­ци не мо­гат да по­лу­ча­ват чуж­дес­т­ран­ни наг­ра­ди. По­вод за впис­ва­не­то на та­зи али­нея в ос­нов­ния дър­жа­вен до­ку­мент на ев­ро­пейс­ка­та дър­жа­ва, из­вес­т­на със своя твърд пос­то­я­нен не­ут­ра­ли­тет спря­мо вся­как­ви кон­ф­лик­ти и про­ти­во­пос­та­вя­ния меж­ду от­дел­ни­те стра­ни на Ста­рия континент, бил слу­ча­ят, ко­га­то за­ра­ди па­ри и по­чес­ти пре­диш­ни влас­т­ни­ци пре­да­ват швей­цар­с­ки вой­ни­ци на служ­ба във френ­с­ка­та ар­мия. Един­с­т­ве­но из­к­лю­че­ние е до­пус­на­то за швей­цар­с­ка­та гвар­дия, ко­я­то ох­ра­ня­ва Ватикана и обо­га­тя­ва със сво­и­те пищ­ни уни­фор­ми фо­тог­ра­фи­и­те на гос­ти във Веч­ния град от цял свят.

Проф. Мар­ти е сред мал­ци­на­та уче­ни, ко­и­то са пос­ве­ти­ли уси­ли­я­та си в изу­ча­ва­не­то на малко разпространени ези­ци ка­то нап­ри­мер ези­ка на лу­жиш­ки­те сла­вя­ни.

Към на­уч­ни­те при­но­си на уче­ния след­ва да се уточ­ни изу­ча­ва­не­то на гла­го­ли­чес­ка­та пис­ме­ност (спо­ме­на­ти бяха пър­ви­ят ана­лиз и пър­ва­та публи­ка­ция на Абе­це­да­ра от Си­най), съ­щес­т­ве­ни наб­лю­де­ния вър­ху най-ран­на­та гла­го­ли­ца и въз­дейс­т­ви­е­то на ки­рил­с­ка­та аз­бу­ка в раз­ви­ти­е­то на гла­го­ли­чес­ка­та пис­ме­ност от по-къс­ни вре­ме­на.

Осо­бе­на це­на има включ­ва­не­то на проб­ле­ми от об­ласт­та на старобългарис­ти­ка­та в кон­тек­с­та на сред­но­ве­ков­на­та за­пад­но­ев­ро­пейс­ка кул­ту­ра ка­то част от об­що­ев­ро­пейс­ки кул­тур­ни про­це­си.

Но от­къ­де ид­ва по­ри­вът за по­доб­но дъл­го­го­диш­но ув­ле­че­ние и съсредо­то­че­ние в бав­но че­те­не на ста­ри кни­ги?

Ро­ланд Мар­ти е ро­ден в Же­не­ва през ап­рил 1953 го­ди­на. За­вър­ш­ва славис­ти­ка и гер­ма­нис­ти­ка в Ба­зел през 1977 го­ди­на, сет­не спе­ци­а­ли­зи­ра сла­вис­ти­ка в Мос­к­ва и Ба­зел. Пре­по­да­ва пос­ле­до­ва­тел­но в уни­вер­си­те­ти­те на Ба­зел, Бам­берг и Са­ар­б­рю­кен, ка­то две го­ди­ни е де­кан на Фи­ло­соф­с­кия фа­кул­тет в пос­лед­ния.

При по­лу­ча­ва­не­то на зна­ци за приз­на­ние от най-го­ле­ми­те бъл­гар­с­ки кул­тур­ни ин­с­ти­ту­ти Ро­ланд Мар­ти из­по­вя­да пър­воп­ри­чи­на­та за на­со­ка­та на своя жиз­нен и на­у­чен път. Той е пре­ка­рал дет­с­т­во­то си око­ло Боденското езе­ро. То­ва кръс­то­път­но мяс­то съ­би­ра в на­ча­ло­то на XV век влас­ти­те­ли и ду­хов­ни­ци от ця­ла Ев­ро­па, ко­и­то об­съж­дат зап­ла­ха­та от осман­с­ко­то на­шес­т­вие. То­га­ва на­че­ло на 300-член­на де­ле­га­ция ки­ев­с­ки­ят и ли­тов­с­ки мит­ро­по­лит Гри­го­рий Цам­б­лак, ро­дом тър­но­вец от цар­с­ко потекло, про­из­на­ся на ла­тин­с­ки език сло­во-при­зив за обе­ди­не­ние на Европа вър­ху рав­ноп­ра­ви­е­то на от­дел­ни­те на­ции.

А в края на IX век на о-в Рай­хе­нау, на­хо­дящ се в то­ва езе­ро, е за­то­чен Мо­рав­с­кият ар­хи­е­пис­коп Ме­то­дий за­ед­но със свои уче­ни­ци след съ­деб­ния про­цес в Ре­ген­с­бург през 870 го­ди­на.

То­зи про­цес има съдбов­но зна­че­ние за Ев­ро­па и нес­лу­чай­но е занимавал го­ди­ни на­ред из­с­ле­до­ва­те­ли­те. Ед­нов­ре­мен­но ав­с­т­рийс­ки­ят славист Ал­фонс Цет­лер и бъл­гар­с­ки­ят гер­ма­нист доц. Бо­ян Джо­нов бя­ха под­гот­ви­ли пър­ва пуб­ли­ка­ция на „Лист на поб­ра­ти­ме­ни­те мо­на­си“ от манас­ти­ра на о-в ­Рай­хе­нау, в кой­то са впи­са­ни соб­с­т­ве­но­ръч­но име­на­та на ар­хи­е­пис­коп Ме­то­дий и пе­ти­ма не­го­ви уче­ни­ци ЛЕ­ОН, ИГ­НА­ТИ­ОС, ЙОА­КИН, СИ­МЕ­ОН И ДРА­ГА­ИС. Ос­вен то­ва в то­зи ав­тен­ти­чен документ от IX век има­ше име­то на Св. Ки­рил и аба­та на ма­нас­ти­ра Хей­то. Име­на­та бя­ха из­пи­са­ни на гръц­ки език.

Доц. Боян Джо­нов бе под­гот­вил сво­я­та пуб­ли­ка­ция за Го­диш­ни­ка на Со­фийс­кия уни­вер­си­тет, ала опо­вес­тя­ва­не­то на то­зи един­с­т­вен по ро­да си до­ку­мент бе за­ба­ве­но с ця­ло де­се­ти­ле­тие. Раз­ге­ле, по­я­вил се бе­ше ве­че  бъл­гар­с­ки­ят Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев­с­ки вес­т­ник. Доц. Джо­нов пред­с­та­ви крат­ка ста­тия от­нос­но от­к­ри­ти­е­то. То се по­я­ви вър­ху стра­ни­ци­те на бъл­гар­с­ко­то из­да­ние шест ме­се­ца пре­ди пуб­ли­ка­ци­я­та на Алфонс Цет­лер на нем­с­ки език.

А фак­си­ми­ле от по­ме­ни­ка на ма­нас­ти­ра из­п­ра­ти сво­ев­ре­мен­но в редакци­я­та Ро­ланд Мар­ти. С то­ва той зас­лу­жи по дос­тойн­с­т­во включването си в Меж­ду­на­род­ния ре­дак­ци­о­нен ко­ми­тет на из­да­ни­е­то.

Не­ка биб­ли­ог­ра­фи­те съ­вес­т­но до­ку­мен­ти­рат пред­ни­на­та на българ­с­ки­те пуб­ли­ка­ции по те­ма­та „Ме­то­ди­а­на“:

1. Бо­ян Джо­нов. Каз­вам ис­ти­на­та. Но­ви све­де­ния за Ме­то­дий от вре­ме­то на не­го­во­то за­то­че­ние в Шваб­с­ко. Фак­си­ми­ле от на­чал­на­та стра­ни­ца в Кни­га­та на поб­ра­ти­ме­ни­те мо­на­си от Рай­хе­нау (873). Име­то на Ме­то­дий е впи­са­но ре­дом с име­то на аба­та на ма­нас­ти­ра Хейто.

(За бук­ви­те – О пис­ме­нехь, бр. 6,
май-юни 1982, с. 6-7.)

2. Бо­ян Джо­нов. Не се про­би­ва с че­реп пла­ни­на. Сле­ди­те на Мето­дий от вре­ме­то на не­го­во­то за­то­че­ние. Фак­си­ми­ле на стра­ни­ца от „Лист на поб­ра­ти­ме­ни­те мо­на­си“ от Рай­хе­нау, съх­ра­ня­ван в Цюрихска­та град­с­ка биб­ли­о­те­ка. Уве­ли­че­но ко­пие от под­пи­си­те на Мето­дий и не­го­ви­те пе­ти­ма уче­ни­ци. Кар­та на ма­нас­ти­ри­те, в ко­и­то е пре­би­ва­вал Ме­то­дий по вре­ме на сво­е­то за­то­че­ние (Люк­сьой и Сан­та Фльо­ри във Фран­ция). Фак­си­ми­ле на под­пис на Ме­то­ди­е­вия уче­ник Ла­зар от по­ме­ни­ка в Рай­хе­нау (872).

(За бук­ви­те – О пис­ме­нехь, бр. 8, май 1983
(пос­ве­тен на Меж­ду­на­род­ния кон­г­рес на сла­вис­ти­те
в Ки­ев), с. 4-5.)

3. Бо­ян Джо­нов. По­чет­но мяс­то. Но­во­от­к­ри­ти све­де­ния за Кирил и Ме­то­дий. Бе­леж­ка на ре­дак­ци­я­та. Фак­си­ми­ле от „Лист на побра­ти­ме­ни­те мо­на­си“ в Рай­хе­нау с име­на­та на Св. Ки­рил и Св. Методий.

(За бук­ви­те – О пис­ме­нехь, бр. 9,
сеп­тем­в­ри 1984, с. 7.)

4. Бо­жи­дар Пей­чев. Дър­жа­ни под стра­жа. Ед­на хи­по­те­за: из­пи­са­но от ръ­ка­та на Ме­то­дий или на не­гов уче­ник. Фак­си­ми­ле от „Из­ло­же­ние за бук­ви­те“ – ко­декс 417/IX в.  (съх­ра­ня­ван в „Бюр­гер“ – биб­ли­о­те­ка­та на град Берн, Швей­ца­рия, и гръц­ка аз­бу­ка в съ­щия до­ку­мент, а съ­що гръц­ка аз­бу­ка в ко­декс 207/IX в.). Пред­по­ла­га­ем ав­тог­раф на Ме­то­дий от IX век (уго­ле­мен).

(За бук­ви­те – О пис­ме­нехь, бр. 10,
май 1985, с. 7.)

5. Ру­мя­на Ко­не­ва. Общи ко­ре­ни. Съд­ба­та на Св. Ме­то­дий и не­го­ви­те уче­ни­ци след съ­да в Ре­ген­с­бург. Д-р Ал­берт Ра­ух, ди­рек­тор на Института по из­точ­ни­те цър­к­ви в Ре­ген­с­бург (с ав­тог­раф). Ав­тог­раф на Ме­то­дий от „Лист на поб­ра­ти­ме­ни­те мо­на­си“ в Рай­хе­нау (IX в.).

6. Бо­ян Джо­нов. Ре­дом с ла­тин­с­кия. Най-ста­ра­та нем­с­ка изповед­на мо­лит­ва е дос­ло­вен пре­вод от ста­ро­бъл­гар­с­ки език.

(За бук­ви­те – О пис­ме­нехь, бр. 17, 1993.)

7. Бо­ян Джо­нов. Но­ви до­ку­мен­ти от­нос­но за­то­че­ни­е­то на архие­пис­коп Ме­то­дий в ма­нас­ти­ра на о-в Рай­хе­нау през  IХ век.

(Годишник на Со­фийс­кия уни­вер­си­тет,
кн. XХVI, 1984.)

По вре­ме на Меж­ду­на­род­ния на­у­чен сим­по­зи­ум за 1100-го­диш­ни­на­та от кон­чи­на­та на Св. Ме­то­дий в Со­фия доц. Бо­ян Джо­нов из­рич­но под­чер­та пред­ни­на­та на бъл­гар­с­ка­та пуб­ли­ка­ция на един­с­т­ве­ния по ро­да си документ от ма­нас­ти­ра на о-в Рай­хе­нау, ка­то бла­го­да­ри на ре­дак­то­ри­те на бъл­гар­с­кия Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев­с­ки вес­т­ник за сво­ев­ре­мен­на­та под­к­ре­па.

До­се­га ни­кой не е ос­по­рил твър­де­ни­е­то, че под­пи­си­те на Ме­то­дий и не­го­ви­те уче­ни­ци са ав­тен­тич­ни. При то­ва по вся­ка ве­ро­ят­ност те са изписа­ни с ръ­ка­та на са­мия Мо­рав­с­ки ар­хи­е­пис­коп – ако не бе­ше та­ка, то пред не­го­во­то име при всич­ки слу­чаи би би­ла от­бе­ля­за­на не­го­ва­та архиепис­коп­с­ка тит­ла: ней­на­та лип­са из­да­ва пря­ко­то му учас­тие. А и не е би­ло въз­мож­но кой да е да се впи­ше в по­ме­ни­ка редом с аба­та на ма­нас­ти­ра.

На ос­т­ро­ва и до днес е за­па­зе­на уди­ви­тел­на чер­к­ва с не­ве­ро­ят­ни стенопи­си от оно­ва вре­ме.

*  *  *

До­датък. Бла­го­да­ре­ние на усър­ди­е­то на об­щес­т­ве­ност­та в град Ер­лан­ген бли­зо до Нюр­н­берг през пос­лед­ни­те го­ди­ни бе съз­да­де­на ле­ген­да­та, че Мето­дий е бил за­то­чен имен­но там. Вся­ка го­ди­на ста­ват тър­жес­т­ве­ни срещи на бъл­гар­с­ки и германс­ки гос­ти. Вър­ху сте­на­та на един па­рак­лис е поста­ве­на ме­мо­ри­ал­на пло­ча.

 През ап­рил 1985 г. в Ре­ген­сбу­рг бе сви­кан меж­ду­на­ро­ден сим­по­зи­ум, пос­ве­тен на 1100-го­диш­ни­на­та от кон­чи­на­та на Св. Ме­то­дий. По вре­ме на праз­нич­на­та служ­ба в мес­т­на­та чер­к­ва епис­коп Ру­долф Гра­бер из­по­вя­да в сво­я­та про­по­вед след­но­то:

„Арес­ту­ва­не­то, от­лъч­ва­не­то и за­то­ча­ва­не­то на Ме­то­дий не е акт, с кой­то Ба­вар­с­ка­та цър­к­ва мо­же да се гор­дее.

След две го­ди­ни и по­ло­ви­на арест по енер­гич­но нас­то­я­ва­не на папата Ме­то­дий е ос­во­бо­ден. Но ин­т­ри­ги­те сре­щу не­го про­дъл­жа­ват и за дъл­бо­ко съ­жа­ле­ние от­но­во един не­мец, до­ри епис­коп, на име Вихинг, за­дъл­бо­ча­ва про­паст­та меж­ду Из­то­ка и За­па­да.

То­га­ва уче­ни­ци­те на Ме­то­дий се от­п­ра­вят към Бъл­га­рия, ка­то на­ми­рат там зак­ри­ла от княз Бо­рис Пър­ви“.

То­ва ряд­ко приз­на­ние бе ци­ти­ра­но

в бр. 17 на в. „За бук­ви­те – О писменехь”, 1995 г.