ПЪР­ВА­ТА СЛА­ВЯН­С­КА
ЦИ­ВИ­ЛИ­ЗА­ЦИЯ

Сти­вън Рън­си­ман

По­че­тен док­тор
на Со­фийс­кия уни­вер­си­тет „Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки”

Ис­тин­с­ка­та важ­ност на сред­но­ве­ков­на­та ис­то­рия е не са­мо в то­ва, че тя е удоб­но ми­на­ло за ис­то­ри­ка. Как мо­жем да раз­бе­рем нас­то­я­ще­то, ако не знаем ни­що от ми­на­ло­то? По­то­кът на ис­то­ри­я­та е проб­ле­ма­ти­ка на причина­та и след­с­т­ви­е­то със слу­чай­ни и про­из­вол­ни ин­ци­ден­ти, ко­и­то изме­нят пос­ле­до­ва­тел­ност­та, но ряд­ко мно­го дъл­бо­ко. Съ­би­ти­я­та от днешния ден имат сво­и­те ос­но­ви в ре­ди­ца вче­раш­ни дни, от­п­ра­вяй­ки се пра­во на­зад към по-ран­ни вре­ме­на.

То­ва е ва­лид­но в пъл­на си­ла за ис­то­ри­я­та на Югоиз­точ­на Ев­ро­па. То­ва е об­ласт, ко­я­то в те­че­ние на ве­ко­ве­те е би­ла из­ло­же­на на ус­пеш­ни нововъве­де­ния и за­сел­ва­ния. На­ции са се раз­ви­ва­ли тук, мно­го чес­то претен­ди­рай­ки за ед­на и съ­ща те­ри­то­рия. Счи­там, че от най-ви­со­ка морална глед­на точ­ка ни­кой на­род ня­ма мо­рал­но­то пра­во вър­ху ед­на терито­рия прос­то за­що­то я е зав­ла­дял и се е ус­та­но­вил вър­ху нея. Не можем, оба­че, да очак­ва­ме от ни­то един на­род, кой­то е про­лял кръв, за да се ос­но­ве вър­ху ед­на те­ри­то­рия и е жер­т­вал се­бе си, за да се за­па­зи там, да изос­та­ви пре­тен­ци­и­те си вър­ху нея. Та­ко­ва съ­пер­ни­чес­т­во не­из­беж­но е носе­ло вой­на на Бал­ка­ни­те.

След то­ва там са пре­ми­на­ли тур­с­ка­та ин­ва­зия и ос­но­ва­ва­не­то на Ос­ман­с­ка­та им­пе­рия над ця­ла­та об­ласт. Но как бих­ме мог­ли да обяс­ним ос­во­бо­ди­тел­ни­те дви­же­ния на XIX век, до­ка­то не разберем си­ла­та на на­ци­о­нал­но­то съз­на­ние, раз­ви­то в Сред­ни­те ве­ко­ве и оце­ля­ло през тъм­ни­те ве­ко­ве на ос­ман­с­ко­то роб­с­т­во? Ни­кой ня­ма пра­во да се про­из­на­ся вър­ху мо­дер­на­та бал­кан­с­ка ис­то­рия, до­ка­то не е на­яс­но с нейно­то сред­но­ве­ков­но ми­на­ло.

Мис­ля, не­из­беж­но е чо­век да има сво­и­те  пред­по­чи­та­ния. Ако лич­но аз се ин­те­ре­су­вам най-мно­го от бъл­гар­с­ка ис­то­рия, то то­ва не е без из­вес­тен плам. Имен­но пре­ми­на­ва­не­то на бъл­га­ри­те през Ду­нав и тях­на­та организаци­он­на дар­ба са съз­да­ли пър­ва­та дър­жа­ва на сред­но­ве­ков­ни­те Бал­ка­ни. Ви­на­ги съм се оза­да­ча­вал от по­доб­ния опит на Ан­г­лия ня­кол­ко ве­ка по-къс­но, ко­га­то зав­ла­дя­ва­не­то от нор­ма­ни­те до­на­ся ред сред дезоргани­зи­ра­ни­те ан­г­ло­сак­сон­ци. Те би­ли за­во­е­ва­те­лен елит, пос­те­пен­но иден­ти­фи­ци­рал се с по­ко­ри­тел­ни­те бор­би, кой­то ус­во­ил ези­ка и мно­го от оби­ча­и­те на пос­лед­ни­те. Съ­що­то би­ло и с бъл­га­ри­те и сла­вя­ни­те, за­се­ле­ни в оку­пи­ра­ни­те зе­ми. Но Бъл­га­рия има по-на­та­тъш­ни пре­тен­ции. Тя е тук бла­го­да­ре­ние на мъд­рост­та на уп­рав­ни­ци­те си, ко­и­то пър­ва­та сла­вян­с­ка циви­ли­за­ция е раз­ви­ла. При­е­ма­не­то на хрис­ти­ян­с­т­во­то и на аз­бу­ка за славян­с­ки­те ези­ци пос­та­ви­ло ос­но­ва­та на кул­ту­ра, ко­я­то по-къс­но ще се раз­п­рос­т­ра­ни по сла­вян­с­кия свят.

Смя­там, че кул­тур­ни­те пос­ти­же­ния на Пър­во­то бъл­гар­с­ко царство заслу­жа­ват дос­та по-ши­ро­ко приз­на­ние, от­кол­ко­то обик­но­ве­но по­лу­ча­ват. Те са ро­ди­ли кул­тур­на тра­ди­ция, ко­я­то е оце­ля­ла през бур­ни­те политически тра­ге­дии на вре­ме­то.

Аз съм мно­го горд, че съм нап­ра­вил не­що, за да по­мог­на за на­соч­ва­не на вни­ма­ни­е­то на За­пад­на Ев­ро­па вър­ху важ­ност­та на Пър­вото българско царство.

Из академично слово,
произнесено на 13 октомври 1993 г.

в Софийския университет
„Св. Климент Охридски“.