Сви­де­тел­с­т­ва за по­чит

Пръв въвежда понятието „Св. Седмочисленици“ за славянските първоучители и техните първи ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава словашкият славист Павел Йожеф Шафарик в своята книга „Разцвет на славянската писменост в България“, издадена през 1848 година.

Проф. Ма­рин Дри­нов от­пе­чат­ва сво­я­та ста­тия „Как са по­чи­та­ли ста­ри­те бъл­га­ре па­мет­та на сло­вен­с­ки­те пър­во­у­чи­те­ли и тех­ни­те уче­ни­ци?“ ка­то въ­ве­де­ние в „Юби­ле­ен сбор­ник по слу­чай пет­де­сет­го­диш­ни­на­та на българс­ка­та жур­на­лис­ти­ка и чес­т­во­ва­ни­е­то па­мет­та на ос­но­ва­те­ля и Констан­тин Фо­ти­нов“, из­да­ден в Со­фия през 1894 г. от ре­дак­ци­о­нен комитет. Пи­са­на е в Хар­ков през ап­рил с.г. В нея се твър­ди, че праз­ни­кът на Св. Сед­мо­чис­ле­ни­ци е ус­та­но­вен след Тър­нов­с­кия съ­бор от 1211 г. Съоб­ща­ва се, че до­то­га­ва не е от­к­ри­та по-ста­ра служ­ба на Седмочисленици­те от оная, ко­я­то е на­пе­ча­та­на в Мос­хо­пол (дн. Москополе, Албания), през 1740-1742 г.

В съ­щия сбор­ник А. Шо­пов пуб­ли­ку­ва очер­ка под заг­ла­вие „Си­ла­та на Св. Кли­мен­та и на Слив­ни­ца“. В не­го той пре­да­ва раз­ка­за на стар охридчанин за по­чи­та­не­то на Св. Кли­мент в Ма­ке­до­ния, ка­то дър­жи име­то му да ос­та­не не­из­вес­т­но.

През 1911 г. пак проф. Ма­рин Дри­нов от­пе­чат­ва „Съ­чи­не­ние по българ­с­ка­та цър­ков­на ис­то­рия“, в ко­е­то по­ме­на­ва за Сед­мо­чис­ле­ни­ци­те. (Сп. „Ма­ке­дон­с­ки прег­лед“, год. I, кн. III. Цитира тро­па­ра, пос­ве­тен на свет­ци­те. По­мес­т­ва дър­ве­на­та скул­п­ту­ра от ХIV век на Св. Кли­мент.

Сед­мо­чис­ле­ни­ци­те са на­ре­че­ни „Стълбове на Бъл­га­рия“, „Све­тисве­то­зар­ни учи­те­ли“, „спа­се­ние българско“.

Юр­дан Ива­нов от­пе­чат­ва в сп. „Оте­чес­т­во“, год I, кн. 14 през 1914 г. ста­тията „Ма­нас­ти­рът „Св. На­ум“. В нея той пи­ше:

„Спо­ред на­род­но­то пре­да­ние цър­к­ва­та „Св. Ди­ми­тър“ в Би­то­ля е въздиг­на­та вър­ху мяс­то­то на дру­га, пос­ве­те­на на Св. Сед­мо­чис­ле­ни­ци. В сред­ния етаж на съ­ща­та цър­к­ва има­ло два па­рак­ли­са – един „Св. Кли­мент“, дру­ги­ят – „Св. На­ум“ с ико­ни от по-но­во вре­ме. Фа­на­ри­от­с­ко­то духовенство пре­и­ме­ну­ва­ло па­рак­ли­си­те на „Св. Со­тир“ и „Св. Гри­го­рий Бо­гос­лов“.

Сте­фан За­ха­ри­ев го­во­ри в съ­чи­не­ни­е­то си за Та­тар-Па­зар­д­жиш­ка­та ка­а­за (из­да­ние от 1870 г.), че „бли­зо до с. Деб­ра­щи­ца при Ро­до­пи­те има­ло раз­ру­ше­на кре­пост и цър­к­ва „Св. Сед­мо­чис­ле­ни­ци“. На съ­що­то място има чер­к­ви­ще, но не но­си та­ко­ва име, а в не­го еже­год­но се из­вър­ш­ва во­дос­вет през юлий“.

Пет­ко Ра­чов Сла­вей­ков ка­то учи­тел в Тър­го­ви­ще съз­да­ва през 1863 г. учи­ли­ще „Св. Сед­мо­чис­ле­ни­ци“, за ко­е­то съ­об­ща­ва ца­риг­рад­с­кият вес­т­ник „Гай­да“. Се­га съ­що­то учи­ли­ще е на­и­ме­ну­ва­но на Сла­вей­ков.

Учи­ли­ще „Св. Сед­мо­чис­ле­ни­ци“ е съ­щес­т­ву­ва­ло пре­ди Вто­ра­та световна вой­на бли­зо до Уни­вер­си­те­та, къ­де­то се­га е пос­т­ро­е­на Спор­т­на­та па­ла­та, уни­що­же­но по вре­ме на аме­ри­кан­с­ки­те бом­бар­ди­ров­ки над Со­фия.

През 1990 г. 7-о ЕС­ПУ в Со­фия на ул. „Цар Иван Шиш­ман“ в съ­сед­с­т­во с ед­но­и­мен­на­та цър­к­ва прие име­то „Св. Сед­мо­чис­ле­ни­ци“.

През Въз­раж­да­не­то един­с­т­ве­но чи­та­ли­ще­то в Са­мо­ков при­е­ма посвеще­ние на Св. Сед­мо­чис­ле­ни­ци.

Сп. „Ма­ке­дон­с­ки прег­лед“ (год. III, кн. 1) от 1927 г. от­пе­чат­ва об­зор­на ста­тия „Св. Кли­мент и Св. Сед­мо­чис­ле­ни­ци в до­маш­на­та ни ико­ног­ра­фия“.

Пър­ва­та цър­к­ва „Св. Кли­мент“ е ос­ве­те­на в со­фийс­кия квар­тал „Люлин“ през 1998 го­ди­на.

Доп­ре­ди Ос­во­бож­де­ни­е­то тро­па­рът на Св. Сед­мо­чис­ле­ни­ци се е пе­ел ре­дов­но в клас­но­то учи­ли­ще „Св. Св. Ки­рил и Ме­то­дий“ във Ве­ли­ко Търно­во. Той се е пе­ел в окол­ни­те гра­до­ве и се­ла и от де­ца­та в отделенията.

Ули­ца „Св. Сед­мо­чис­ле­ни­ци“ в со­фийс­кия квар­тал „Ло­зе­нец“ съ­сед­с­т­ва с ули­ци­те „Чер­но­ри­зец Хра­бър“, „Йо­ан Ек­зарх“, „През­ви­тер Коз­ма“, „Те­о­до­сий Тър­нов­с­ки“.

Има дори и рудник, посветен на Седмочислениците. Той се намира в Чипровци и от него се добива злато.

Хрис­то­фор Же­фа­ро­вич из­да­ва в Мос­хо­пол ли­тог­ра­фия на Св. Климент, ка­то по­ме­на­ва съ­що: „В ня­ко­гаш­ни­те пре­де­ли на Ох­рид­с­ка­та архиепископия тях ви­со­ко ги сла­вят не са­мо бъл­га­ри­те, а още и ромъните, гър­ци­те, пра­вос­лав­ни­те ал­бан­ци и др. Тук кръ­ща­ват де­ца­та си на име­то на ня­кой от Сед­мо­чис­ле­ни­ци­те. Най-ве­че мо­гат да се чу­ят имена­та Кли­мент или Кли­ме, На­ум или Ун­чо и др. Тук кръ­ща­ват Раз­мо, си­реч на Св. Го­разд“.

Об­ра­зец в изоб­ра­зя­ва­не­то на Сед­мо­чис­ле­ни­ци­те за ико­но­пис­ци­те от Тряв­на и Са­мо­ков са зог­ра­фи­те от Де­бър­с­ка­та шко­ла. Де­бър­с­ка­та шко­ла пос­та­вя в сре­да­та на ком­по­зи­ци­я­та Св. Кли­мент, до­ка­то по-къс­ни­те изобра­же­ния ве­че пос­та­вят сре­дищ­но Св. Св. Ки­рил и Ме­то­дий.

Ико­ни на Св. Сед­мо­чис­ле­ни­ци ри­су­ват Иван Дос­пев­с­ки от Са­мо­ков през 1870 г. (от­пе­ча­та­на вър­ху ко­ри­ца­та на бр. 17 на в. „За бук­ви­те – О писменехь“); тревнен­с­ки­ят зог­раф свещеник Ди­ми­тър поп Йон­ков е из­пи­сал из­ця­ло тро­пар на Сед­мо­чис­ле­ни­ци­те с тях­на ико­на за град­с­ка­та цър­к­ва „Св. Ге­ор­ги“ и в ста­рия ико­нос­тас на цър­к­ва­та „Св. Ни­ко­ла Но­ви“ в Со­фия с над­пис „Св. Сед­мо­чис­ле­ни­ци Сла­вя­но-бъл­гар­с­ки прос­ве­ти­те­ли“ и ки­рил­с­ка аз­бу­ка; зог­ра­фът Алек­сан­дър от Ям­бол през 1866 г. – за па­рак­лис във Вар­на.

Пъ­те­ка­та на Св. Кли­мент. В пла­ни­на­та Бе­ла­си­ца, при Ог­раж­ден, има дъл­га ре­ди­ца хи­ля­до­лет­ни чи­на­ри, ко­я­то от­веж­да на за­пад към Ма­ке­до­ния. Спо­ред мес­т­но пре­да­ние тя е за­са­де­на от са­мия Св. Кли­мент, ко­га­то той по по­ръ­ка на княз Бо­рис I се от­п­ра­вя на­там да прос­ве­ща­ва съ­на­род­ни­ци­те си. Чи­на­рът дос­ти­га на ви­со­чи­на до 50 мет­ра и жи­вее до 2000 го­ди­ни. (Уз­на­то от по­е­та Вой­мир Асе­нов, учи­тел­с­т­вал в Ог­раж­ден, кой­то има стихотворение „Пъ­те­ка­та на Св. Кли­мент“.)

На 20 март 1869 г. с раз­ре­ше­ние на рус­ка­та цен­зу­ра в ли­тог­ра­фи­я­та на А. В. Мо­ро­зов в Мос­к­ва е от­пе­ча­та­на лук­соз­на щам­па „Св. Седмочисленици“ (раз­ме­ри 34/45 см), въз­п­ро­из­ве­де­на от бъл­гар­с­ка ико­на. Ек­зем­п­ляр от нея е има­ло в Са­мо­ков.

Чеш­ки­ят ком­по­зи­тор Ле­ош Яна­чек съз­да­де „Гла­го­ли­чес­ка ме­са“, изпъл­не­на на кон­церт в чест на па­па Йо­ан Па­вел II сре­щу Ко­ле­да на 20 декем­в­ри 1990 г. във Ва­ти­ка­на.

През 1852 г. е от­пе­ча­та­но чеш­ко из­да­ние на Ос­т­ро­ми­ро­во­то евангелие, най-ста­ри­ят да­ти­ран рус­ки ръ­ко­пис, с пред­го­вор на бъл­гар­с­ки език.

Мо­щи на Св. Кли­мент и Св. На­ум се съх­ра­ня­ват в со­фийс­ка­та чер­к­ва „Св. Сед­мо­чис­ле­ни­ци“.

Проф. Рос­тис­лав Пфай­фус от уни­вер­си­те­та в Ти­ра­на, Ал­ба­ния, е напи­сал кни­га за Мос­хо­по­л и кул­та към Св. Сед­мо­чис­ле­ни­ци.

Ве­ра Стой­чев­с­ка-Ан­тич про­уч­ва ле­ген­ди за Св. Кли­мент и Св. На­ум в Ох­рид­с­ко и ги обнародва в кни­га, из­да­де­на в Ско­пие през 1982 го­ди­на.

В старинния албански град Берат се съхранява неизвестна икона на Св. Седмочисленици с изображение на самия град.

В Случ­ко­то ду­хов­но учи­ли­ще (Ви­тебск, Бе­ло­ру­сия) са пре­по­да­ва­ли за Чер­но­ри­зец Хра­бър.

Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София