МА­ТЕ­РИН­С­Т­ВО­ТО – НАЙ-ВАЖ­НА ЖЕН­С­КА МИ­СИЯ

Един от­к­рит урок на Гер­ги­на Тон­че­ва през 25-та го­ди­на от съз­да­ва­не­то

на На­ци­о­нал­на­та гим­на­зия за древ­ни ези­ци и кул­ту­ри

“Кон­с­тан­тин-Ки­рил Фи­ло­соф”

Ка­лен­да­рът съ­би­ра през март - жен­с­кия ме­сец на го­ди­на­та чер­ве­но-бе­ли­те весто­нос­ци на про­лет­та от Ас­па­ру­хо­во вре­ме — мар­те­ни­ци­те, на­ци­о­нал­ния праз­ник на Ос­во­бож­де­ни­е­то, имен­ни и рож­де­ни дни… А на два­де­сет и пе­тия ден от ме­се­ца пра­вос­лав­на­та цър­к­ва по­чи­та ри­ту­ал­но БЛА­ГО­ВЕ­ЩЕ­НИ­Е­ТО /или Бла­го­вец — спо­ред не­за­ли­чи­мо­то ези­чес­т­во на на­ши­те зе­ми/. Спо­ред Све­то­то пи­са­ние то­га­ва Де­ва Ма­рия на­у­ча­ва от ан­ге­ла, че ще ро­ди Спа­си­те­ля на све­та. То­ва е ис­тин­с­ко­то на­ча­ло на нрав­с­т­ве­но­то об­нов­ле­ние, ко­е­то съпровож­да про­лет­но­то пре­раж­да­не на при­ро­да­та.

Ка­то ще има  Ден на же­на­та — най-ес­тес­т­ве­но е да бъ­де имен­но то­зи ден, Де­нят на Май­ка­та. Най-пъл­но осъ­щес­т­вя­ва сво­я­та чо­веш­ка ми­сия ед­на же­на,ка­то да­ри жи­вот. Ни­що дру­го не мо­же да се за­ме­ни с то­ва. Пред­с­та­ва за хар­мо­ния и нрав­с­т­ве­но рав­но­ве­сие да­ва об­ра­зът на Май­ка­та, сгу­ши­ла в ску­та си Мла­де­не­ца. Ри­су­ва­ли са го ве­ко­ве на­ред зог­ра­фи и на За­пад, и на Из­ток.

В пра­вос­лав­ни­те чер­к­ви пес­но­пе­ни­я­та, пос­ве­те­ни на Бо­го­ро­ди­ца, се изслуш­ват за­дъл­жи­тел­но пра­ви на кра­ка /т.нар. Ака­тист/. Св. Бо­го­ро­ди­ца е пок­ро­ви­тел­ка на бал­кан­с­ки­те на­ро­ди. Мо­на­шес­ка­та ре­пуб­ли­ка на Све­та го­ра /Атон/ е на­ри­ча­на „Гра­ди­на­та на Бо­го­ро­ди­ца”.

Бо­го­ро­ди­ца е пок­ро­ви­тел­ка на Си­ме­о­но­ва­та сто­ли­ца Ве­ли­ки Прес­лав. Кул­тът към Бо­жи­я­та май­ка е про­ник­нал във все­ки бъл­гар­с­ки дом. В не­го — и в най-бед­ния, и в най-бо­га­то уре­де­ния — дру­го мо­же да ня­ма — об­раз на Бого­ро­ди­ца­та по нег­лас­но пра­ви­ло ви­на­ги има на сък­ро­ве­но кът­че от не­го. Вся­ка ро­дил­ка в ин­ти­мен жен­с­ки кръг три де­на след по­я­ва­та на рож­ба­та е нари­ча­на ни по­ве­че, ни по-мал­ко Бо­го­ро­ди­ца. Мо­же ли да има по-го­ля­мо и по-ис­тин­с­ко приз­на­ние и ува­же­ние към же­на­та! Хля­бът, кой­то се ме­си за пону­да в то­зи ден, как­то и пос­лед­ни­ят за­лък, ос­та­нал не­до­я­ден при смърт­та на Май­ка­та, съ­що се на­ри­ча бо­го­ро­ди­чен.

Ето за­то­ва след­ва да се ут­вър­ди на­но­во по-чо­веш­ки и по-смис­лен праз­ник на же­на­та и май­ка­та. Вмес­то да тър­сим чуж­ди об­раз­ци — не­ка се въз­вър­нем към са­ми­те се­бе си. Да се съ­бе­дим, как­то оби­ча­ха да каз­ват ста­ри­те бъл­гар­ки на стар бъл­гар­с­ки език.

Гиргина Тончева не се нуж­дае от на­роч­но пред­с­та­вя­не. Ед­ва ли има друг по­до­бен слу­чай: ед­на и съ­ща ди­рек­тор­ка на лич­но учи­ли­ще да остане в про­дъл­же­ние на два­де­сет и пет и повече го­ди­ни като такава. На два пъ­ти тя от­каз­ва да ста­не ми­нис­тър на об­ра­зо­ва­ни­е­то с твър­до­то убеж­де­ние, че длъж­ност­та учи­тел е по-вис­ша от длъж­ност­та ми­нис­тър. На­ис­ти­на ми­нис­тъ­рът след ня­кол­ко го­ди­ни си оти­ва и ряд­ко ня­кой се се­ща сет­не за не­го, до­ка­то учи­те­лят си е учи­тел де­се­ти­ле­тия и го за­пом­нят де­сет­ки и сто­ти­ци не­го­ви пи­том­ци.

Го­ди­ни на­ред Тон­че­ва е ра­бо­ти­ла ка­то ре­дак­тор­ка във в.”Учителс­ко де­ло”, сът­руд­ни­чи­ла е на мно­го дру­ги из­да­ния, как­то и на Българ­с­ко­то на­ци­о­нал­но ра­дио. При­теж­ва ред­кия дар-сло­во да пред­с­та­вя своя­та лич­на и об­щес­т­ве­на по­зи­ця раз­би­ра­е­мо и про­чув­с­т­ве­но. Да припомним, че про­по­вед­та е част от ду­хов­но­то би­тие на бъл­га­ри­те от са­мо­то на­ча­ло на дър­жа­ва­та ни. При то­ва то е нуж­но да бъ­де крат­ко и смис­ле­но, поне­же е про­из­на­ся­но в чер­к­ва след ли­тур­ги­я­та и не би­ва да се из­чак­ва с доса­да края му. Ни­що не мо­же да за­ме­ни ед­на жи­ва ду­ма, как­то е твър­дял и си­нът на Дас­кал Бо­тю Пет­ков, до­ка­то е учи­тел­с­т­вал в Ка­ло­фер, Из­ма­ил и друга­де.

„По­чит­та към Май­ка­та е по­чит към жи­во­та. Умес­т­но е то­ва да ста­ва през ме­сец март ед­нов­ре­мен­но с про­лет­но­то про­буж­да­не на при­ро­да­та за нов живот. За­то­ва е най-ес­тес­т­ве­но да по­чи­та­ме Де­ня на бла­га­та вест. За­кър­ме­на съм с та­зи по­чит още в дет­с­т­во­то си. Ма­те­рин­с­т­во­то е из­раз на са­мо­от­да­ва­не, пок­ро­ви­тел­с­т­ве­на обич и ми­ло­сър­дие. Най-ве­ли­ко­то тво­ре­ние на при­ро­да­та е Май­ка­та, ко­я­то съз­да­ва, от­кър­мя и от­г­леж­да жи­во­та. По-ве­ли­ко чув­с­т­во от май­чин­с­т­во­то, от май­чи­на­та лю­бов, аз не поз­на­вам. То е все­ле­но дъл­бо­ко у мен, то оп­ре­де­ля и въз­тор­же­но­то ми от­но­ше­ние към жи­во­та и де­ца­та. Май­ка съм на две дъ­ще­ри и ба­ба на че­ти­ри внуч­ки. Все жен­с­ка че­ляд! Ко­му как­во­то му тряб­ва — то­ва и Бог му да­ва. Об­г­ра­де­на съм с ху­бост, доб­ро­та и обич.”

„Май­чин­с­т­во­то не е прос­то би­о­ло­ги­чес­ко със­то­я­ние - то е ду­хов­но състоя­ние. И жи­тейс­ка­та, и биб­лейс­ка­та, и ли­те­ра­тур­на­та по­чит към Май­ка­та са съв­сем ес­тес­т­ве­ни. Не­ка обър­нем пог­лед на­зад към Бо­тев и Ва­зов, Яво­ров и Де­бе­ля­нов. На­чал­ни­те им сти­хо­ве са пос­ве­те­ни все май­це си. А и българките, ко­и­то са ро­ди­ли те­зи на­ши пър­вен­ци на ду­ха, са би­ли дос­то­леп­ни же­ни. В древ­ност­та хо­ра­та са ста­ва­ли пра­ви на кра­ка пред бре­мен­на же­на или ка­то срещ­нат же­на с мал­ко де­те на ръ­це…”

„Към сво­е­то май­чин­с­ко чув­с­т­во аз до­ба­вям за пъл­но­та и го­ля­ма­та си че­ляд мои въз­пи­та­ни­ци. Май­ка­та у мен се­ди ре­дом с Учи­тел­ка­та. Хи­ля­ди са ве­че мо­и­те уче­ни­ци — не са­мо от кла­си­чес­ка­та гим­на­зия а и от нем­с­ка­та в Со­фия, от­п­ре­ди то­ва в Де­вин. Оби­чам си ги ка­то свои рож­де­ни де­ца.”

Вмес­­­то ви­­зит­­­ка. На­­ци­­о­­нал­­­на­­та гим­­­на­­зия за древ­­­ни ези­­ци и кул­­­ту­­ри „Св. Кон­­с­­­тан­­­тин-Ки­­рил Фи­­ло­­соф” е от­­к­­­ри­­та през 1977 го­­ди­­на.

Ра­­де­­те­­ли за ней­­но­­то съз­­­да­­ва­­не са Со­­фийс­­­ки­­ят уни­­вер­­­си­­тет „Св. Кли­­мент Ох­­­рид­­с­­­ки” с то­­га­­ваш­­­ния рек­­­тор проф. Бла­­го­­вест Сен­­­дов, име­­ни­­ти бъл­­­гар­­с­­­ки уче­­ни, пи­­са­­те­­ли и пуб­­­ли­­цис­­­ти ка­­то проф. Пе­­тър Ди­­не­­ков, проф. Алек­­­сан­­­дър Ми­­лев, проф. Рус­­­ка Ган­­­де­­ва, проф. Ки­­рил Вла­­хов, проф. Све­­то­­мир Иван­­­чев, проф. Алек­­­сан­­­дър Фол, Ве­­се­­лин Йо­­си­­фов, Йор­­­дан Ра­­дич­­­ков, Тон­­­чо Же­­чев.

Път на та­­зи идея да­­де Люд­­­ми­­ла Жив­­­ко­­ва ка­­то пред­­­се­­да­­тел на Ко­­ми­­те­­та за из­­­кус­­т­­­во и кул­­­ту­­ра. А ис­­­тин­­с­­­ки­­те стро­­и­­те­­ли на гим­­­на­­зи­­я­­та са сто­­ти­­ци­­те нейни учи­­те­­ли и уче­­ни­­ци.

Въз­­­пи­­та­­ни­­ци на учи­­ли­­ще­­то пред­­с­­­та­­вят днес ус­­­пеш­­­но Бъл­­­га­­рия в най-голе­­ми­­те уни­­вер­­­си­­те­­ти на Ев­­­ро­­па и САЩ.

Гим­­­на­­зи­­я­­та под­­­дър­­­жа близ­­­ки от­­­но­­ше­­ния с уни­­вер­­­си­­тет­­с­­­ки­­те ли­­цеи в Со­­лун и Ати­­на, с ака­­де­­ми­­чес­­­ка­­та гим­­­на­­зия във Ви­­е­­на, с Гьо­­те­­ва­­та гим­­­на­­зия в Бер­­­лин, с кла­­си­­чес­­­кия ли­­цей в град Бо­­хум, с ка­­тед­­­рал­­­но­­то учи­­ли­­ще на град Ор­­­хус, Да­­ния.

При от­­к­­­ри­­ва­­не­­то на гим­­­на­­зи­­я­­та нем­­с­­­ки­­ят про­­фе­­сор Зиг­­ф­­­рид Волф пи­­са в ре­­но­­ми­­ра­­но­­то спи­­са­­ние „Гим­­­на­­зи­­ум”:

„В мо­­мен­­­та, ко­­га­­то об­­­ра­­зо­­ва­­ни­­е­­то по све­­та се по­­ли­­тех­­­ни­­зи­­ра, со­­ци­­а­­лис­­­ти­­чес­­­ка Бъл­­­га­­рия въз­­­раж­­­да кла­­си­­чес­­­ко­­то об­­­ра­­зо­­ва­­ние.”

март 2002 г.