„ДОСТОЙНО ЕСТЬ“
ВЪВ ВЕЧНИЯ ГРАД

Или как се съб­ра­ха на ед­но мяс­то в еди­но­ду­шие
всич­ки по­ли­ти­чес­ки и ду­хов­ни по­со­ки на Бъл­га­рия

Не е не­въз­мож­но да по­пад­не един бъл­га­рин в Рим – са­мо не се знае дали ще от­де­ли вре­ме за ба­зи­ли­ка­та „Сан Кле­мен­те“.

Тя не е да­ле­че, бли­зо до Ко­ли­зея, но, раз­би­ра се, за то­ва са нуж­ни специал­на наг­ла­са и под­хо­дя­ща ком­па­ния. А мо­же и без ком­па­ни­я…

Не бе ни­как в ре­да на не­ща­та от близ­ко­то ми­на­ло един чо­век да свърши ра­бо­та, че и да бъ­де сво­ев­ре­мен­но въз­наг­ра­ден. Наг­ра­ди­те обикнове­но се по­ла­гат на ръ­ко­во­ди­те­ля, без ко­го­то не мо­же да се свър­ши ра­бо­та­та. Има­ше оба­че и из­клю­че­ния.

И та­ка, по­не­сох аз то­ку-що от­пе­ча­та­ния на­ча­лен брой на Ки­ри­ло-Методи­ев­ския вес­тник „За бук­ви­те – О пис­ме­нех­ь“ , бр. 1 от май 1979 г. през Ми­ла­но към Веч­ния град като офи­ци­а­лен пред­ста­ви­тел на Съ­ю­за на бъл­гар­ски­те жур­на­лис­ти – из­да­тел на вес­тни­ка, в със­та­ва на офи­ци­ал­на­та бъл­гар­ска де­ле­га­ция, ко­я­то от го­ди­ни в на­ве­че­ри­е­то на 24 ­май се от­пра­вя на­там. В със­та­ва на де­ле­га­ци­я­та има­ше вся­как­ви бъл­га­ри – там бя­ха академи­ци­те Ди­не­ков и Дуй­чев, Алек­сан­дър Фол бе­ше во­да­чът, Акси­ния Джуро­ва бе­ше също. По тра­ди­ция по­ло­ви­на­та от пра­те­ни­ци­те бя­ха ду­хов­ни лица, во­де­ни от Ста­ро­за­гор­ския мит­ро­по­лит Пан­кра­тий. Сред тях бе и един от ка­то­ли­чес­ки­те ни епис­ко­пи – Джун­дрин от Ни­ко­пол.

Осо­бе­но­то бе, че ве­че има­ше нов па­па, и то сла­вя­нин.

Ня­ма да опис­вам тър­жес­тво­то при гро­ба на Све­ти Ки­рил в ба­зи­ли­ка­та – мал­ко или мно­го то е поз­на­то. Пък и не се под­да­ва на опи­са­ние.

Ка­то бе нов па­па­та, не бе яс­но да­ли ще има тра­ди­ци­он­на­та от­пре­ди ауди­ен­ция на бъл­гар­ска­та де­ле­га­ция при не­го, или то­зи път ня­ма да я има. До пос­лед­ния мо­мент то­ва не бе яс­но. Ко­га­то се раз­бра, че па­па­та е ре­шил да при­е­ма бъл­га­ри­те, из­вес­те­но бе и ус­ло­ви­е­то: да ня­ма ни­как­ви представи­те­ли на пре­са­та.

 На дру­гия ден ра­но-ра­но, до­ка­то ви­со­ка­та де­ле­га­ция се стя­га­ше за необик­но­ве­на­та пап­ска а­у­ди­ен­ция, аз се от­пра­вих от­но­во към гро­ба на Свети Ки­рил. Не мо­га да си спом­ня да­ли бе­ше мно­го пря­ко по пъ­тя, потърсих цър­ква­та „Сан­та Ма­рия Мад­жо­ре“. Пред­ния ден ду­хов­на­та ни де­ле­га­ция бе хо­ди­ла там и на мяс­то­то, къ­де­то бра­тя­та и тех­ни­те уче­ни­ци с бла­го­во­ле­ни­е­то на па­па Адри­ан II нав­ре­ме­то са ос­ве­ти­ли сла­вян­ски­те книги, ка­то са от­слу­жи­ли ли­тур­гия на ста­ро­бъл­гар­ски език.

Ве­ли­чес­тве­на е на­ис­ти­на цър­ква­та на Го­ля­ма­та Бо­го­ро­ди­ца. Вля­зох вът­ре. Ня­ка­къв пи­ко­ло ме по­пи­та „ка­то­ли­ко“ ли, „ор­то­дос­со“ ли съм. Като ре­кох „ор­то­дос­со“, си­реч пра­вос­ла­вен, на­со­чи ме към па­рак­ли­са във вът­реш­нос­тта. От ня­кол­ко го­ди­ни вър­ху сте­ни­те на „Сан­та Ма­рия Маджоре“ ве­че има пло­ча с над­пис за ос­ве­ща­ва­не­то на сла­вян­ски­те кни­ги от бра­тя­та Ки­рил и Ме­то­дий и тех­ни­те уче­ни­ци през IХ век.

След това тръгнах през ав­то­мо­би­ли­те на рим­ски­те ули­ци към черквата „Сан Кле­мен­те“. На­ме­рих я, не бе­ше труд­но.

Там ме очак­ва­ше но­ва сре­ща. Как­то се знае, гро­бът на Све­ти Ки­рил се на­ми­ра в под­зе­ми­я­та на ба­зи­ли­ка­та, и то в дъ­но­то на под­зе­ми­е­то, вдън камен­на га­ле­рия, през три рав­ни­ща на­до­лу в зе­мя­та. А при вхо­да на подземи­я­та па­зи чо­век. Пред­сто­е­ше ми сре­ща с Ирлан­де­ца.

Под­роб­нос­ти­те на­у­чих по-къс­но. От ве­ко­ве на­сам ир­лан­дски мо­на­си ох­ра­ня­ват ос­тан­ки­те на Све­ти Ки­рил в ба­зи­ли­ка­та „Сан Кле­мен­те“ по доста съ­щес­тве­ни ос­но­ва­ния. Нав­ре­ме­то, в да­леч­ния VIII или IX век, тък­мо ир­лан­дски ми­си­о­не­ри тръг­ват със Све­то­то еван­ге­лие в ръ­ка да про­по­вяд­ват хрис­ти­ян­ство­то от­към своя За­пад към нас. Да­ли са се срещ­на­ли, или не са с уче­ни­ци на Ки­рил и Ме­то­дий във Ве­ли­ка Мо­ра­вия, не е яс­но и до­се­га. Учени­те про­дъл­жа­ват да спо­рят. Без­спор­но е оба­че, че са с­тиг­на­ли до Мо­рав­ско, има ар­хе­о­ло­ги­чес­ки до­ка­за­тел­ства за то­ва. Ня­кои из­сле­до­ва­те­ли на­ми­рат тех­ни сле­ди в пър­ви­те гла­го­ли­чес­ки пре­во­ди на гръц­ки, нап­ри­мер в мо­лит­ви на Си­най­ския ев­хо­ло­гий.

Пус­на ме да вля­за Ирлан­де­ца, и то без да ми взе­ме ни­как­ва парa за вход. То­га­ва ве­че имах въз­мож­ност и да се из­пла­ша. Тръг­вай­ки в дъл­го­то ед­ва ос­ве­те­но под­зе­мие на цър­ква­та към све­ще­но­то кът­че, поч­нах да чу­вам кън­теж от стъп­ки­те си вър­ху ка­мен­ния под и да се стряс­кам не на­ше­га.

От на­ва­ли­ца­та, из­пъл­ни­ла под­зе­ми­е­то пред­ния ден, бя­ха ос­та­на­ли доста сле­ди. Па­ра­фин от сто­пе­ни све­щи бе пок­рил офи­ци­ал­ния дър­жа­вен над­пис  при па­но­то от­ля­во с име­то на То­дор Жив­ков. По-неп­ри­ят­но­то бе, че вен­ци­те на офи­ци­ал­на­та бъл­гар­ска де­ле­га­ция, по­ло­же­ни тър­жес­тве­но пред гро­ба, бя­ха от­мес­те­ни и раз­хвър­ля­ни встра­ни от след­ва­ща­та делегация на Ма­ке­до­ния, с ко­я­то се срещ­нах­ме в га­ле­ри­я­та на из­ли­за­не.

Но бя­ха ид­ва­ли и дру­ги бъл­га­ри.

Най-по­ди­ре бе­ше пос­та­вил ве­нец Си­ме­он Сакскобургготски. Има­ше също ве­нец от ня­как­ва бъл­гар­ска емиг­ран­тска ор­га­ни­за­ция.

През те­зи дни в Рим зву­ча на сла­вян­ски език „Дос­той­но ес­ть“, из­пя­то от отец Не­о­фит. Пя го и в Сек­ре­та­ри­а­та за хрис­ти­ян­ското един­ство на Вати­ка­на.

Един град ед­ва ли мо­же да бъ­де ве­чен без та­ка­ва пе­сен.

В. „За буквите – О писменехь“, бр. 2, декември