ДЕТО КОПНЕ – ЗЛАТО ТРОПНЕ

Или как археологът проф. Тотю Тотев (1930 – 2015)
след десет века разбулва образа на Златния Симеонов век и Преславската школа

Четири десетилетия будува Тотю Тотев сред руините на Велики Преслав. Не всички жители на днешния град знаят името му – наричат го „Човека от развалините“.

Член на Международната уния по славянска археология и на нейния президиум, ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, номиниран за член на Изследователската асоциация на Американския биографичен институт и на Международния биографичен център в Кеймбридж за включване в английския речник „2000 изявени интелектуалци на ХХ век“, член на борда, почетен член на Съюза на учените в България, почетен гражданин на Шумен и Велики Преслав, един от десетте най-видни шуменци на отминалия век. Носител на орден „Св. Кирил и Методий“ – I стeпен, кавалер на орден „Стара планина“ – I степен.

Към визитната му картичка е добавена епиграма, известна сред археолозите и културните деятели не само в Шуменско. Неин автор е българският историк Димитър Ангелов:

„Тотю Тотев не е Марко Тотев:

дето копне – злато тропне…“.

Наистина, стореното от проф. Тотю Тотев значително обогати представата за Златния век на българската книжнина, оплодотворила целия славянски свят.

От­на­ча­ло той е ек­с­кур­зо­вод сред раз­ва­ли­ни­те на пър­ва­та бъл­гар­с­ка сто­ли­ца Плис­ка, ка­то пос­ре­ща и ув­ли­ча с бе­се­ди­те си пет­де­се­ти­на гру­пи ту­рис­ти на ден. След 1960 г. поч­ва да ра­бо­ти в ста­рия Прес­лав “in situ” – на са­мия ар­хе­о­ло­ги­чес­ки те­рен. Раз­ко­па­ва там с ко­лек­тив Двор­цо­вия ма­нас­тир­с­ки ком­п­лекс. През ля­то­то на 1963 г. в прес­лав­с­кия му­зей по­па­да на сре­бър­на ча­ша с над­пис на гръц­ки език  „Гос­по­ди, по­ма­гай на Си­вин, ве­лик жу­пан на Бъл­га­рия“. (Жу­пан е старобългарска титла за управител на област.)

Пуб­ли­ка­ци­я­та в „Из­вес­тия на Ар­хе­о­ло­ги­чес­кия ин­с­ти­тут“ през след­ва­ща­та го­ди­на се прев­ръ­ща в съ­би­тие сред на­уч­ни­те сре­ди. Пи­са­те­лят Еми­ли­ян Ста­нев ид­ва в Прес­лав на­роч­но да ви­ди ча­ша­та и по-къс­но написва по­вест­та „Ле­ген­да за Си­бин, прес­лав­с­ки княз“, пре­ве­де­на на редица ев­ро­пейс­ки ези­ци, и на гръц­ки съ­що. При една сре­ща с пи­са­те­ля в до­ма на проф. Ве­се­лин Бе­шев­ли­ев, съ­що ви­ден из­с­ле­до­ва­тел на ста­ри­на­та, мла­ди­ят то­га­ва ар­хе­о­лог из­по­вяд­ва, че тък­мо ча­ша­та на Си­вин е от­во­ри­ла за не­го стра­ни­ци­те на све­тов­ни­те на­уч­ни из­да­ния.

Следват разкопки в средновековната Виница край Преслав, в близката и далечната негова околност – като „Тузлалъка” на десния бряг на Камчия, Дворцовия манастир във Вътрешния град на столицата.

През пролетта на 1978 г. в местността „Кастана“ при засаждането на лозя плуговете на механизатори случайно откриват златното Преславско съкровище – изключителна накитна колекция на дворцовите обитатели. Това е една от най-големите и най-интересни археологически находки от края на IХ в. в световното златарско изкуство.

Десетки открития стават предмет на студии, статии и монографии на няколко европейски езика. Редом с тях ученият отделя време и сили да представи откритията на широка читателска публика. Умението му в тази насока издава юношеско увлечение в поезия. Общуването с поети, художници, театрали, журналисти носи взаимно обогатяване. Скъпоценните свидетелства на старината се превръщат в съставка на живата съвременна култура. В преки консултации с археолога композиторът Веселин Стоянов пише симфонията „Велики Преслав“, а Парашкев Хаджиев – операта „Лето 893-то“. Романът на Андрей Гуляшки „Златният век“, екранизиран и в телевизионна поредица от филми, също са резултат от разговори за новите открития в Преслав.

Присъствах на доклада на проф. Тотев пред Втория конгрес по българистика в София през 1986 година, когато пред  учени и ценители от цял свят, бяха показани образци от прочутите преславски керамични икони, изящни рисувани съдове, плочки с розети и палмети и т.н. Последва студия, отпечатана в сп. “Сahiers archéologiques” , издавано в Париж. Оценката дава основа за появата в науката на Преславска художествена школа редом с известната отпреди това книжовна школа. Върху бялата глина са стигнали до нас вечни образи, каквито не познава даже византийската култура, нито предходната и следващата европейска култура. Появява се идеята за феномена преславска цивилизация като основа на европейската култура през IХ-Х век.

През 2000 г. в Рим е уредена изложба „2000 години християнство“. Там българският принос е представен с най-ярките творби на старобългарската култура: рисувани икони, златни съкровища, надписи и др. За първи път е изграден преславски керамичен олтар от Х в. с творби, намерени от проф. Тотев, които дават представа за Златния Симеонов век и Велики Преслав. Самият той е куратор на изложбата, като отвръща на любопитството на мнозина специалисти и неспециалисти относно източното православие. Единствено по рода си културно посланичество!

Със студенти теолози тогава посещават Света гора, манастира „Св. Екатерина“ на Синай, Египет. Особено вълнение съпровожда запознаването с коптски манастири.

Кои са хората на Тотю Тотев?  Проф. Иван Йорданов, проф. Казимир Попконстантинов, доц. Павел Георгиев, ст.н.с. Рашо Рашев, доц. Стоян Витлянов. Не наумява ли това за самостоятелна научна школа? Възможно ли е да се гради в областта на културата без приемственост между поколенията?

Ето думи на благодарност към Тотю Тотев и предходниците:

Йордан Господинов – „Без него не би могло да се изгради такъв преславски музей и да се правят археологически разкопки“;

Кръстю Миятев – „Световен учен с изключителни заслуги за художествената култура на столиците Плиска, Преслав и Търновград“;

Вера Иванова-Мавродинова – „Чудесен човек и невероятен учен“.

Да добавим също приемствеността с последната именита генерация български богослови, между които и четирима академици: Иван Снегаров, Иван Гошев, Кръстю Миятев, Иван Марковски, а така също професорите Боян Пистеров и Христо Грудов.

Тотю Тотев се радва на чудесно сътрудничество от страна на съпругата си Цветана Тотева. Сериозна негова опора е и синът му Константин Тотев, който с успех продължава разкопките и проучванията в третата българска столица Търновград, и специално във Великата лавра „Св. 40 мъченици“.

А родословието отвежда през с. Кръшно и чифлика в разградското село Тръбач, създаден от дядо Тотю, чието име той носи – три пъти на гурбет в Америка и оставил костите си в Чикаго, през черквата „Св. Възнесение Господне“ с тревненски иконостас, към града Трявна – селище на зографи, резбари и сградостроители, оформили самостоятелна възрожденска школа. Жизненият път на учения минава и през прогимназията в Попово, класическия отдел на Мъжката гимназия в Шумен, Софийската духовна академия; а също и през трудовашките поделения, работещи в рудниците на Мадан.

Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София