РЕАЛНОСТТА НА ОБЩОТО

Към мла­ди­те бъл­га­ри

Алексей Лосев

Аз имам две страни: ед­на­та е кла­си­чес­ка­та фи­ло­со­фия, а дру­га­та – фи­ло­ло­ги­я­та. За­то­ва мо­га да по­же­лая на мла­ди­те бъл­га­ри са­мо след­но­то: пър­во, да про­цъф­тя­ва ху­ма­ни­тар­но­то зна­ние, а след то­ва, стру­ва ми се, много важ­но е да бъ­деш фи­ло­лог и фи­ло­соф едновремен­но. За­то­ва аз съм при­вър­же­ник на гимназиал­но­то об­ра­зо­ва­ние; раз­би­ра се, аз съм привърже­ник на ху­ма­ни­тар­ни­те на­у­ки, на то­ва, филологи­я­та да не се въз­при­е­ма фор­ма­лис­тич­но, а фило­соф­ски; фи­ло­со­фи­я­та да не се въз­при­е­ма отвлечено, а та­ка, че да мо­же тя да се из­ра­зи кон­крет­но и все­ки чо­век да я раз­би­ра, тъй че еди­не­ни­е­то на филоло­ги­я­та и фи­ло­со­фи­я­та има дъл­бок  житейски смисъл. Стру­ва ми се, че мис­ле­не­то без фи­ло­ло­гия е невъз­мож­но, за­що­то ня­ма да се пос­тиг­не кон­крет­ност. А без фи­ло­со­фи­я­та то ще бъ­де праз­но за­ни­ма­ние. за­то­ва за мен те са ед­но и съ­що. Мо­га да по­же­лая процъфтяване на та­зи ре­ал­на об­щност на ця­ло­то образо­ва­ние, еди­не­ние на фи­ло­со­фи­я­та  и фи­ло­ло­ги­я­та.

Са­ми­ят аз от­да­дох жи­во­та си на то­ва и мис­ля, че мо­га да от­пра­вя та­ко­ва по­же­ла­ние към мла­ди­те бъл­га­ри, а имен­но да кра­чат по то­зи фи­ло­соф­ско-фи­ло­ло­ги­чес­ки път.

Мно­го пре­ди мен то­ва са го про­по­вяд­ва­ли Ки­рил и Методий. Но и без Ки­рил и Ме­то­дий, стру­ва ми се, та­ко­ва е изис­ква­не­то на вре­ме­то.

Без фи­ло­ло­гия фи­ло­со­фи­я­та е не­из­ра­зи­тел­на, абстрактна. А без фи­ло­со­фия фи­ло­ло­ги­я­та е моралистич­на. Са­мо еди­не­ни­е­то на ед­но­то с дру­го­то ще да­де жив, ясен об­раз на жи­во­та и ми­съл­та.

Мен, както и всички, са ме учили: фак­ти, фак­ти, фак­ти, най-глав­но­то са фак­ти­те. Ни­то крач­ка встра­ни от факти­те. Но жи­во­тът ме на­у­чи на дру­го. Аз твър­де чес­то се убеж­да­вах, че всич­ки та­ка на­ри­ча­ни фак­ти ви­на­ги са слу­чай­ни, не­о­чак­ва­ни, не­пос­то­ян­ни и не­си­гур­ни, чес­то не­по­нят­ни, а по­ня­ко­га до­ри и без­смис­ле­ни. Затова, ис­кам или не, чес­то ми се на­ла­га­ше не са­мо да имам ра­бо­та с фак­ти­те, а не­що по­ве­че – да имам ра­бо­та с ония об­щнос­ти, без ко­и­то не мо­гат да се раз­бе­рат сами­те  фак­ти.

И ето я ре­ал­на­та об­щност, ето ги све­ще­ни­те пред­ме­ти, ко­и­то се ро­ди­ха у мен по пъ­тя на мо­и­те обоб­ще­ния: роди­на­та, род­на­та гим­на­зия, ко­я­то аз за­вър­ших още пре­ди ре­во­лю­ци­я­та; един­ство­то на фи­ло­ло­ги­я­та и фило­со­фи­я­та; Ки­рил и Ме­то­дий ка­то иде­а­ли и об­раз­ци на то­ва един­ство; и нак­рая, цър­ква­та и сгра­да­та на моя­та гим­на­зия (град Но­во­чер­каск, Дон­ска об­ласт), кръс­те­на на Ки­рил и Ме­то­дий, къ­де­то вся­ка го­ди­на на 11 ­май тър­жес­тве­но се праз­ну­ва­ше Де­нят на те­зи славянски прос­ве­ти­те­ли и се праз­ну­ва­ше не са­мо от цър­ква­та, а от ця­ла­та гим­на­зия.

През из­ми­на­ли­те 70 ­го­ди­ни мно­го не­ща се из­ме­ни­ха и аз са­ми­ят ста­нах друг. Но по­ня­ко­га, ня­къ­де в дъ­но­то на ду­ша­та ми, зву­чи тай­нствен глас и аз до­чу­вам църковния тро­пар, въз­вес­тя­ващ мо­я­та ис­тин­ска ре­ал­на об­щност:

„Iако апос­то­лов еди­нон­рав­нии

и сло­вен­ских стран учи­тЕ­лие,

Ме­фо­дие и Ки­ри­лле, бо­го­муд­рии,

вла­ди­ку всех мо­ли­те,

мир все­лен­ней да­ро­ва­ти

и ду­шам на­шим

ве­ликую ми­лос­т”.

25 юни 1986 г.

От книгата на Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София