ДИМИТРИОС ГОНИС

Професор в Атинския университет
По­че­тен док­тор
на Со­фий­ския уни­вер­си­тет „Св. Кли­мент Охрид­ски“

Хрис­­­ти­­ян­­­с­ка Бъл­­­га­­рия не оп­­­ро­­вер­­­га­­ва на­­деж­­­ди­­те на Св. Св. Ки­­рил и Ме­­то­­дий, след ка­­то нем­­­ци­­те гру­­бо ги изгонват от Ве­­ли­­ка Мо­­ра­­вия. Ду­­хов­­­но убе­­жи­­ще за тях ста­­ват сла­­вян­­­с­ки­­те пре­­во­­ди и пър­­­ви­­те сла­­вян­­­с­ки творби на Кири­­ло-Ме­­то­­ди­­е­­ва­­та ми­­сия. Бъл­­­га­­рия при­­е­­ма офи­­ци­­ал­­­но вър­­­ху се­­бе си и осъ­­щес­­­т­вя­­ва ед­­­на но­­ва исто­­ри­­чес­­­ка ро­­ля в сла­­вян­­­с­кия свят.

На­пи­са­но в Ати­на на 11 ­май –

праз­ни­ка на Св. Св. Ки­рил и Ме­то­дий

И ГЪРЦИТЕ ПОЧИТАт
РИЛСКИЯ СВЕТЕЦ

Или как атин­ски­ят бо­гос­лов Ди­мит­ри­ос Го­нис
от­кри­ва не­из­вес­тни све­де­ния
за ду­хов­на­та об­щност на бал­кан­ски­те на­ро­ди

В дни­те око­ло Рож­дес­тво Хрис­то­во Свети-Кли­мен­то­вият уни­вер­си­тет в София удос­тои ка­то свой по­че­тен док­тор атин­ския бо­гос­лов Ди­мит­ри­ос Го­нис. Не­го­во­то ака­де­мич­но сло­во на събитието бе на те­ма „Св. Иван Рил­ски и гръц­ка­та аги­ог­раф­ска и ли­тур­ги­чес­ка прак­ти­ка“.

Проф. д-р Ди­мит­ри­ос Го­нис че­те лек­ции в Атин­ския уни­вер­си­тет по истори­я­ на пра­вос­лав­ни­те сла­вян­ски цър­кви и  ис­то­ри­я на из­точ­ни­те цър­кви. Изслед­ва кни­жов­ни­те връз­ки меж­ду сла­вя­ни­те и гър­ци­те през Сред­но­ве­ко­ви­е­то и Въз­раж­да­не­то. Автор е на по­ве­че от 80 кни­ги и ста­тии в та­зи на­уч­на об­ласт. Чрез тях в Гърция за пър­ви път са пред­ста­ве­ни свет­ци­те на Бъл­гар­ска­та пра­вос­лав­на цър­ква.

Св. Иван Рил­ски е пър­ви­ят бъл­гар­ски све­тец, пред­ста­вен с от­дел­на кни­га в Гър­ция, из­да­де­на през 1996 г. В съ­що­то вре­ме за рус­ки и сръб­ски свет­ци на гръц­ки език са от­пе­ча­та­ни де­сет­ки кни­ги. Ре­дом с тях тя се превръ­ща и в учеб­ник за бо­гос­ло­ви­те в уни­вер­си­те­та.

По­чит­та към рил­ския пус­ти­но­жи­тел за­поч­ва през ХIХ век. През 1819 г. той е вклю­чен в сбор­ник с жи­тия на свет­ци (си­нак­сар), със­та­вен от Св. Ни­ко­дим Све­то­го­рец. През 1895 г. същият е вклю­чен във „Ве­ли­кия синаксар“­ на Кон­стан­тин Ду­ка­кис. Съ­що­то става и с „Вели­кия си­нак­сар­ник“ на Вик­тор Ма­те­ус по-късно, а в на­ши дни – в аналогичен сборник на ар­хи­ман­дрит Ни­ко­лай Про­то­па­пас.

В шко­ла­та на о-в Хал­ки й­е­ро­мо­нах Да­мас­кин Рил­ски пре­веж­да „Житието на Св. Иван Рил­ски“ от из­да­ни­е­то на Не­о­фит Рил­ски, осъ­щес­тве­но през 1836 г. в Бел­град.

Три служ­би са пос­ве­те­ни на Св. Иван Рил­ски.

Пър­ва­та служ­ба е сме­се­на – гръц­ка и сла­вян­ска. Съз­да­де­на е от митро­по­лит Кон­стан­тин Ти­пал­дос – Яко­ва­тос, кой­то е бил ди­рек­тор на шко­ла­та на о-в Хал­ки от 1844 до 1864 г. Той е имал сла­бост към славянския език и по­кан­ва Не­о­фит Рил­ски да че­те лек­ции в шко­ла­та. Там е би­ло тра­ди­ция да се во­ди съв­мес­тна ли­тур­гия – от ед­на­та стра­на на църква­та пее хор на гръц­ки език, а от дру­га­та – хор пее на сла­вян­ски език. Та­зи служ­ба е съх­ра­не­на в ро­ди­на­та на Яко­ва­тос – о-в Ке­фа­ло­ния в Йоний­ско мо­ре, бли­зо до о-в Кер­ки­ра (Кор­фу), къ­де­то се пре­мес­тва да живее Яковатос, след ка­то е при­ну­ден да на­пус­не шко­ла­та. Оче­вид­но е взел със се­бе си ар­хи­ви­те.

Вто­ра­та служ­ба е на­пи­са­на през 1860 г. в ма­нас­ти­ра Ва­то­пед на Атон, къ­де­то е бил бив­ши­ят од­рин­ски мит­ро­по­лит Гри­го­рий Ви­зан­ти­ец. Той съ­що е имал го­ля­ма сла­бост спря­мо Св. Иван Рил­ски. По-ра­но той е бил мит­ро­по­лит на Ти­ве­ри­у­пол (Стру­ми­ца) и от­там из­глеж­да поз­на­ва българ­ска­та пра­вос­лав­на тра­ди­ция. Тряб­ва да се под­чер­тае, че тази служ­ба се съз­да­ва  след съ­би­ти­я­та във Все­лен­ска­та пат­ри­ар­шия през 1860 година. Автор е мо­на­хът Яков Не­ас­кит­ски.

Тре­та­та служ­ба е на­пи­са­на от Алек­сан­дър Мо­ре­а­ти­дис през 1917 г., по вре­ме на Пър­ва­та све­тов­на вой­на. В нея се под­чер­та­ва бъл­гар­ски­ят произ­ход на Св. Иван Рил­ски, до­ка­то в служ­ба­та на Не­ас­кит­ски се спомена­ва са­мо пла­ни­на­та Ри­ла.

В си­нак­сар­ни­ка на Ду­ка­кис е пре­да­де­но ве­ли­ча­ние за всич­ки свет­ци, ко­и­то се по­чи­тат по пра­вос­лав­ния ка­лен­дар на 19 ок­том­ври. От своя стра­на Ма­теус включ­ва в си­нак­сар­ни­ка си един тро­пар за Св. Иван Рил­ски в негово­то пър­во из­да­ние и във вто­ро­то – друг тро­пар. Те са на­пи­са­ни от йе­ро­мо­нах Ге­ра­сим Мик­ра­го­ня­нид.

Проф. Го­нис въ­веж­да в на­уч­но об­ръ­ще­ние не­из­вес­тни ма­те­ри­а­ли от архи­ва на о-в Ке­фа­ло­ния. Той при­кан­ва бъл­гар­ски из­сле­до­ва­те­ли да го посе­тят, по­не­же е на­пъл­но дос­тъ­пен и пред­ла­га по­ле за пло­дот­вор­ни изслед­ва­ния.

А къ­де в съв­ре­мен­нос­тта мо­же да се чуе на жи­во ве­ли­ча­ние за Св. Иван Рил­ски в Гър­ция?

Мо­же да се чуе ве­ли­ча­ние за Св. Иван Рил­ски в ма­нас­ти­ра Кех­ро­ву­ни на о-в Ти­нос, на Цик­ла­ди­те. То­ва е най-го­ля­мо­то мяс­то за пок­ло­не­ние в Гър­ция, по­се­ща­ва­но от хо­ра от це­лия свят. Там се съх­ра­ня­ва дяс­на­та ръ­ка на рил­ския све­тец. Вся­ка го­ди­на на 19 ок­том­ври има бде­ние, пос­ве­те­но нему.

„Ни­ва­та е го­ля­ма, а ра­бот­ни­ци­те – мал­ко“, ид­ва ка­то зак­лю­че­ние еван­гел­ско­то из­ре­че­ние. Тол­ко­ва по-цен­ни са се­гаш­ни­те тру­же­ни­ци на духов­на­та ни­ва. Ала е мно­го важ­но да се прив­ли­чат но­ви мла­ди хо­ра към по­доб­на дей­ност.

Проф. Го­нис е ро­ден в съ­щин­ска Гър­ция, да­леч от гра­ни­ци­те с България. Не е об­ре­ме­нен от ис­то­ри­чес­ки враж­ди и пред­раз­съ­дъ­ци. Смее да твър­ди, че е срав­ни­тел­но най-обек­ти­вен в пред­ста­вя­не­то на ве­ков­ни­те връз­ки меж­ду бъл­гар­ска­та и гръц­ка­та цър­ква. Под­гот­вил е кни­га със съчине­ни­я­та на Иван Се­ли­мин­ски в тех­ния гръц­ки тек­ст, ко­и­то се съхраняват в На­род­на­та биб­ли­о­те­ка на Ати­на. Тя включ­ва прос­тран­на студия за не­го­во­то твор­чес­тво и под­ро­бен ко­мен­тар на пуб­ли­ку­ва­ни­те съчи­не­ния.

Нак­рая  атин­ски­ят про­фе­сор приз­на­ва, че е прив­ле­чен от де­ло­то на пъту­ва­щи­те про­по­вед­ни­ци, на­ри­ча­ни так­си­ди­о­ти, чер­но­ра­бот­ни­ци­те на ду­хов­но­то поп­ри­ще, без ко­и­то сло­во­то Бо­жие и жи­во­тът на бал­кан­ски­те цър­кви и ма­нас­ти­ри са не­въз­мож­ни. Не­гов сту­дент про­уч­ва Охрид­ска­та архи­е­пис­ко­пия и от­кри­ва го­ле­ми­те зас­лу­ги на так­си­ди­о­ти­те.

Интервю, 20 декември 2001 г., София

Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София