вторник, 21 юли 2020 г.


РО­ЖЕ БЕР­НАР

Почетен доктор
на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Ед­на мла­­да дър­­­жа­­ва, прив­­­ляк­­­ла вни­­ма­­ни­­е­­то на среднове­­ков­­­ния свят с во­­ен­­­ни­­те си по­­бе­­ди, пос­­­тъ­­пи бла­­го­­род­­­но и мъд­­­ро, ка­­то при­­ю­­ти про­­го­­не­­ни­­те уче­­ни­­ци на Ки­­рил и Ме­­то­­дий, по­­ве­­че­­то от ко­­и­­то всъщ­­­ност бя­­ха ней­­ни че­­да.
Та­­зи дър­­­жа­­ва съх­­­ра­­ни и под­­­к­лаж­­­да­­ше пла­­мъ­­ка, кой­­то два­­ма­­та бра­­тя бя­­ха за­­па­­ли­­ли, за да пре­­да­­де по-къс­­­но то­­зи пла­­мък на ос­­­та­­на­­ли­­те сла­­вян­­­с­ки на­­ро­­ди и на бъде­­щи­­те по­­ко­­ле­­ния. Та­­зи дър­­­жа­­ва бе­­ше Бъл­­­га­­рия. Поради бла­­го­­род­­­но­­то си по­­ве­­де­­ние и зна­­чи­­мос­­т­та на нас­­­лед­­­с­т­во­­то, ко­­е­­то тя спа­­си, Бъл­­­га­­рия си спе­­че­­ли неувях­­­ва­­ща­­та бла­­го­­дар­­­ност на ос­­­та­­на­­ли­­те сла­­вян­­­с­ки на­­ро­­ди и ува­­же­­ни­­е­­то на це­­лия ци­­ви­­ли­­зо­­ван свят.
*  *  *
Бъл­­­га­­рия, спа­­ся­­вай­­ки де­­ло­­то на Ки­­рил и Ме­­то­­дий, е заслу­­жи­­ла приз­­­на­­тел­­­нос­­т­та и ува­­же­­ни­­е­­то не са­­мо на дру­­ги­­те сла­­вян­­­с­ки на­­ро­­ди, но и на дру­­ги на­­ро­­ди по света, и то­­ва ще бъ­­де та­­ка, до­­ка­­то чо­­ве­­чес­­­т­во­­то вла­­га ис­­­тин­­­с­ко съ­­дър­­­жа­­ние в ду­­ми­­те нап­­­ре­­дък, кул­­­ту­­ра и човеч­­­ност.
*  *  *
Ста­­­ро­­­бъл­­­гар­­­с­­­ки е наз­­­ва­­­ни­­­е­­­то, да­­­де­­­но на ези­­­ка, на който от IX до XII век се съз­­­да­­­ва ед­­­на из­­­к­­­лю­­­чи­­­тел­­­но бога­­­та ли­­­те­­­ра­­­ту­­­ра. Тя включ­­­ва глав­­­но пре­­­во­­­ди и адапта­­­ции на гръц­­­ка­­­та и хрис­­­ти­­­ян­­­с­­­ка­­­та ли­­­те­­­ра­­­ту­­­ра. Та­­ка ста­­­ро­­­бъл­­­гар­­­с­­­ки­­­ят език се явя­­­ва най-ста­­­ра­­­та форма, чрез ко­­­я­­­то ни е поз­­­нат сла­­­вян­­­с­­­ки­­­ят език. Поняко­­­га той е на­­­ри­­­чан „ста­­­рос­­­ла­­­вян­­­с­­­ки“, за да се подчер­­­тае уни­­­вер­­­сал­­­ният ха­­­рак­­­тер на то­­­зи език, кой­­то ста­­ва общ цър­­­ко­­вен език на всич­­­ки пра­­вос­­­лав­­­ни славяни и е на­­ри­­чан „ла­­тин­­с­­­ки за сла­­вя­­ни­­те“.
То­зи език на­д­жи­вя всич­ки­те опи­ти на чуж­ди нашествени­ци за пре­то­пя­ва­не бла­го­да­ре­ние на твърдост­та на бъл­гар­с­кия на­род, на не­го­во­то же­ла­ние да съх­ра­ни всич­ко, ко­е­то е бъл­гар­с­ко, ко­е­то чес­то е било зас­т­ра­ша­ва­но, но ни­ко­га не би­ло по­ко­ря­ва­но.
Бъл­га­рия изиг­ра ре­ша­ва­ща роля за съд­ба­та на Кирило-Ме­то­ди­е­во­то де­ло, но не по-мал­ко важ­на е ролята, ко­я­то изиг­ра де­ло­то на два­ма­та бра­тя за съдбата на са­ма­та Бъл­га­рия.
*  *  *
И в на­ши дни де­ло­то на Ки­рил и Ме­то­дий,
за­поч­на­то преди 11 ве­ка,
е ед­на от най-гран­ди­оз­ни­те кул­ту­рни епопеи,
ко­и­то чо­ве­чес­т­во­то пом­ни.

Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София

Няма коментари:

Публикуване на коментар