Кичево и „Зограф“

Манастирът „Св. Богородица Пречиста“ се намира северно от град Охрид, на 12 км от Кичево. В ранни времена на същото място е бил Крининският манастир, който през ХІХ в. е построен наново. Той е упоменат в една зографска хроника, а също от йеромонах Кирил Пейчинович. В продължение на дълги години светилището е важен културно-просветителски център. В него богослужението се е водило на църковнославянски език. Почитан е едновременно и от християнското, и от мюсюлманското население в Западна Македония до наши дни. Храмовият празник е на 21 септември (неделята след празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен – Кръстовден). През 1558 г. манастирът е опожарен, а след четири години е възстановен и стенописан от зографа Онуфрий. Разрушаван е на няколко пъти и е бързо възстановяван. За това свидетелства следният надпис: „Фреските са изписани от ръката на господин Онуфрий по времето на султан Сюлейман в годината 1564 след Христа от Адама“. В манастирската кондика, написана през 1847 г. от хаджи Симеон от Лазарполе, има бележка, че през 1843 г. светилището е изгорено до основи, но черквата оцелява, понеже е изградена от камък. През 1848 г. е построена днешната черква с помощта на хора от цяла Западна Македония. Йордан ХаджиконстантиновДжинот описва манастира в „Цариградски вестник“ с неговите 40 стаи, три големи кули, чешма със студена вода, широк двор, ограден със здрави стени, черква, извисена в средата с високи стени като светогорски манастир. Майсторите, съградили тази забележителна обител, са дошли от село Луково край Струга, след като са построили черквата в Лазарполе. Знае се, че църквата е осветена през 1848 или 1849 г., според един надпис, който е направен от Дичо Зограф от Тресонче по време на стенописването на черквата при игумена хаджи архимандрит Теодосий. Стенописите са правени на два етапа. Те представят сцените „Въведение на Богородица в храма“, „Мама Деница и Влади“, „Христос Пантократор“, „Апостолски събор“ и др. Авторът на фреските в олтара съобщава името си: „Изписал Дичо Зограф от село Тресонче“. Останалите стенописи са правени трийсетина години по-късно. На южната стена е разположена eдинствената по рода си фреска „Св. Седмочисленици“.

След закриване на Охридската архиепископия през 1767 г. с просветителската си роля монасите в манастира възприемат идеите на Дамаскин Студит за обучаване на народа на говоримия език. Те продължават да поддържат от векове тесни връзки с манастира „Св. Георги Зограф“ на Света гора.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   

 БРОЙ 46-Б/НОЕМВРИ 2015 Г.