пълното българско издание на „Шестоднев“

Отзиви

На годишния преглед на преводната продукция за 1981 г., уреден от Съюза на преводачите в България, е направено заключение, че на българския читател са поднесени целенасочено творби от балканските страни, от западноевропейската класика, от древноизточни и класически езици, от старобългарски (макар това на пръв поглед да е извън представите ни за традиционен превод). Например „Шестоднев“ на Йоан Екзарх във великолепния превод на Николай Цв. Кочев дава възможност – по думите на Светозар Игов – „всеки българин днес да прочете една от най-забележителните творби на Европейското средновековие, книга, която излъчва духовна светлина“. Време е, подчертава Игов, да преодолеем комплекса за ученичество и подценяване на ценности само поради ранната среща в детските ни години с духовните водачи на българина и оттук невъзможността понякога да имаме съответната мярка за тяхната крупна национална величина (в. „Народна култура“, бр. 13, 26 март 1982 г.).

Редакцията на седмичника „Антени“ уреди среща-разговор, в която взеха участие акад. Петър Динеков, акад. Иван Дуйчев, акад. Димитър Ангелов, проф. Михаил Бъчваров, н.с. Николай Цв. Кочев и редакторката от издателство „Наука и изкуство” Мария Бойкикева. В бр. 6 от 10 февруари 1982 г. вестникът отпечата пространно фолио със съкратен вариант на стенограмата от срещата, под заглавие „Човекът и Вселената. Първият пълен превод на „Шестоднев“ от Йоан Екзарх Български – крупно събитие в българската национална култура“ под рубриката „Българистика и българисти“.

Акад. Иван Дуйчев заявява: „Аз намирам, че с това издание е направено нещо добро. Трябва да похваля най-напред вдъхновителя на това дело – проф. Михаил Бъчваров. И искам да пожелая проучването на паметниците на културата, на литературата да става в по-тясно сътрудничество между философи, историци и филолози. Мисля, че все още сме в дълг спрямо Йоан Екзарх, към старата наша култура“.

В бр. 34 от 26 август 1981 г. в. „Антени“ помести интервю с проф. Михаил Бъчваров и Николай Цв. Кочев по повод изданието. Двамата разказват за работата върху него. Проф. Бъчваров обобщава: „Главната отличителна черта на това произведение е оптимизмът – вярата в човека, в човешките взаимоотношения, опиянението от природата, от творенията на Бога и на Човека. Изтъква се характерният за човека стремеж към самоусъвършенствуване – не чрез пасивно съзерцание, а чрез дейност“.

Сп. „Вестник на Българската академия на науките“ отпечата в бр.7 от юли 1982 г. рецензия за Н. Кочев от ст.н.с. Константин Мечев под заглавие „Утвърждаващо се име на изследовател”. В него се изтъква, че засега преводът на „Шестоднев“ е единственият толкова обемен превод на единично старобългарско съчинение.

Във в. „Работническо дело“ (бр. 141 от 21 май 1982 г.) е отпечатана статия на акад. Петър Динеков под заглавие „Бележита творба на старобългарската литература. „Шестодневът“ на Йоан Екзарх за първи път на новобългарски“. В нея се казва: „Превеждането от старобългарски на новобългарски е изключително трудна задача, често пъти много по-трудна, отколкото превода от съвременен чужд език. Н. Цв. Кочев се е справил добре с нея“.

Във в. „Вечерни новини” (бр. 24 от 1 февруари 1982 г.) пише: „Досега Йоан Екзарх ни бе познат от откъслечни преводи, които не даваха достатъчно материал, за да си изградим представа за философските възгледи на автора, за високото му майсторство на писател и преводач. Издателство „Наука и изкуство“ запълва тази празнота чрез цялостното издание на забележителния паметник на Българското средновековие. При нас се завръща с целия блясък на словото си и със силата на мисълта си „Шестоднев“ – това енциклопедично съчинение, което в продължение на няколко века е централно идейно-философско произведение в българската и славянската философска мисъл“.

Отново в. „Вечерни новини“ (бр. 238 от 11 октомври 1982 г.) помества под заглавие „Научен подвиг“ рецензия на акад. Владимир Топенчаров, в която пише: „По думите на големия съветски учен акад. Д. С. Лихачов появата на „Шестоднев“ от Йоан Екзарх на съвременен български език е такова събитие, каквото е била и появата му преди десет века, в епохата на ЗЛАТНИЯ век на българската книжнина. Трябва да се отбележи, че работата над неговия текст изисква огромна теоретическа и езикова подготовка – да се познава не само старобългарски, но и гръцки език; да се познава не само богословската книжнина, но и философията на античния свят… Произведението вече е публикувано на немски език от Рудолф Айцетмюлер. Един чужд учен не би се заловил да издава наш писмен паметник, ако той няма висока общокултурна научна стойност. Оттук и голямата роля, бих казал подвиг, на Н. Кочев да го предаде на хубав български език и чрез послеслова и коментара да го направи разбираем за читателя. Не е излишно да се добави, че Н. Кочев се оказва учен със завидна работоспособност и широта на мисълта“.

Проф. Михаил Бъчваров в интервю на Емилия Радева във в. „Земеделско знаме“ (бр. 52 от 4 март 1982 г.) казва: „Голяма част от създадените понятия и категории от Йоан Екзарх ние днес използваме в съвременния български език. Сега, когато българският читател има в ръцете си това забележително произведение на българската философска култура, се създават възможности за по-прецизно изучаване на проблемите на философията, естествознанието и историята, поставени в тази книга“.

Във в. „Пулс“ (бр. 1 от 5 януари 1982 г.) е отпечатана рецензия на Боян Ангелов, в която пише: „Книжовният език в българската държава през Симеоновата епоха е бил и говорим език. По такъв начин „Шестоднев“ става достъпно за много повече хора произведение, а това вече е признак на дълбок хуманизъм. Основна мисъл в него е мястото на новия българин в света, неговата роля за утвърждаването и процъфтяването на държавата. Това характеризира Йоан Екзарх Български като систематизатор на средновековния мироглед в онази велика за страната епоха. Първият пълен превод на „Шестоднев“ ще обогати читателите с онова непреходно богатство, което е наследство от Златния век на българската литература“.

Във в. „АБВ“ (бр. 12 от 23-29 март 1982 г.) е публикуван разговор на Дончо Христов с Николай Цв. Кочев под заглавие „Да напомня за духа на епохата. Философските и естественонаучните понятия в „Шестоднев“.

Сп. „Народна просвета“ (бр. 4 от 1982 г.) по повод на изданието отпечата рецензия на Димитър Дончев. В нея авторът пише: „Отличен познавач на класическите езици (в това число и на старобългарски) и притежаващ солидна богословска и философска подготовка, Н. Кочев прави в коментара полезни разяснения към някои места на текста, дава сведения за църковни дейци от древността, за еретически учения и езически поверия, препраща към новозаветни и библейски текстове, прави съпоставки с разните преписи и преводи на „Шестоднева“, сравнява, тълкува и уточнява отделни изрази и с това спомага за правилното разбиране на изложението и езика на Йоан Екзарх. Що се отнася до качеството на превода от старобългарски на говорим новобългарски език, позволявам си да уверя преводача, че едва ли някой би се усъмнил в достойнството, както сам той се изразява, на извършената от него работа. Задачата наистина е била трудна, но той се е справил превъзходно с нейното изпълнение. Няма съмнение, че това издание ще породи немалък интерес у българските педагози към педагогическите схващания на Йоан Екзарх – за отношението между родители и деца, за възпитанието изобщо и за неговия природосъобразен характер, за „естествения закон“ в природата и човека, за познаваемостта на видимия свят, за равнището на тогавашните знания по анатомия, естествена история, география и др.“.

„Във в. „Църковен вестник“ (бр. 6 от 20 февруари 1982 г.) пише: „Преводът на Н. Кочев е хубав и се чете леко. Преводачът се е постарал новобългарският текст да звучи адекватно на старобългарския, което не означава преразказ, а максимално точно предаване на авторовата мисъл. Той познава отлично епохата, богословската и философската терминология“.

Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София