ТВОРИТЕЛЕН ЗА СРАВНЕНИЕ

Или как проф. Андрей Ро­бин­сон раз­поз­на
ста­ра бъл­гар­ска сле­да в днеш­ния рус­ки език

„ВОЛКОМ бы выгриз бю­рок­ра­тиз­м…“ – „КАТО ВЪЛК бих из­гри­зал бюрок­ра­тиз­ма“. Та­ка сви­ре­по се за­кан­ва на бу­ма­щи­на­та Вла­ди­мир Маяков­ски, по-спе­ци­ал­но на тази в пас­пор­тни­те служ­би. Оказ­ва се, че го произне­съл на ста­ро­бъл­гар­ски. То­ва ми от­кри в раз­го­вор проф. Андрей Ро­бин­сон в рус­ка ака­де­мич­на сре­да. Па­де­жът е тво­ри­те­лен за срав­не­ние и чрез не­го се пре­да­ват раз­лич­ни пре­об­ра­же­ния чо­веш­ки, оп­ри­ли­ча­ва­не на чо­ве­ка с пред­ста­ви­те­ли на жи­во­тин­ския свят.

Той ве­че се бе за­ни­ма­вал дос­та за­дъл­бо­че­но вър­ху бъл­гар­ски те­ми. На V меж­ду­на­ро­ден кон­грес на сла­вис­ти­те в Со­фия през 1963 г. в док­ла­да си, озаг­ла­вен „Исто­ри­ог­ра­фи­я­та на Сла­вян­ско­то въз­раж­да­не и Па­и­сий Хилендар­ски“, бе оп­ре­де­лил атон­ския мо­нах като лич­ност с ев­ро­пей­ска значи­мост. По-къс­но, за­ед­но с Ни­ко­лай Ди­лев­ски бе под­гот­вил „Жи­ти­е­то“ на Соф­ро­ний Вра­чан­ски за ака­де­мич­на­та по­ре­ди­ца све­тов­ни „Ли­те­ра­тур­ни па­мет­ни­ци“ (из­да­де­но през 1976 г.).

Сре­ща­та ни бе­ше в Инсти­ту­та за све­тов­на ли­те­ра­ту­ра на Ака­де­ми­я­та на на­у­ки­те на СССР, чий­то ди­рек­тор бе проф. Ро­бин­сон. Под­не­сох ритуално вто­рия брой на Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев­ския вес­тник. Вър­ху пър­ва­та му стра­ни­ца има­ше изяв­ле­ние на бъл­гар­ския дър­жа­вен ръ­ко­во­ди­тел, до не­го – об­ра­з на Кли­мент Охрид­ски, бъл­гар­ски све­тец от Х в. Едно ряд­ко съ­сед­ство.

Проф. Ро­бин­сон се обър­на към сво­и­те сът­руд­ни­ци, скуп­чи­ли се над изда­ни­е­то:

„Виж­те, на­ли ви каз­вам – има ве­че трето юж­нос­ла­вян­ско влияние…“.

Изре­че­но бе то­ва пред хо­ра, ко­и­то про­уч­ват све­тов­на­та ли­те­ра­ту­ра. Те зна­е­ха доб­ре за пър­во­то – през Х в. – юж­нос­ла­вян­ско вли­я­ние вър­ху руската ли­те­ра­ту­ра, за вто­ро­то – през ХIV-ХV век. Зна­е­ха, че те са предим­но бъл­гар­ски.

Ли­че­ше, че по­доб­ни съж­де­ния са би­ли спо­де­ля­ни и в пре­диш­ни разгово­ри меж­ду хората в ин­сти­тута.

По­доб­ни от­кро­ве­ния най-чес­то ос­та­ват не­до­ку­мен­ти­ра­ни вър­ху магнето­фон­на лен­та, ни­то по ня­ка­къв друг на­чин, ко­е­то не зна­чи, че не са би­ли нап­ра­ве­ни.

На­ли Бог оби­ча Тро­и­ца­та, знае се. Едно свя­то де­ло тряб­ва да се от­брои до три пъ­ти, трик­рат­но да се зат­вър­ди, да се уси­ли, ук­ре­пи и заз­дра­ви триж­ди.

Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София