„Достойно есть“ във Вечния град

Или как се събраха на едно място в единодушие всички политически и духовни посоки на България

Не е невъзможно да попадне един българин в Рим – само не се знае дали ще отдели време за базиликата „Сан Клементе“. И така, понесох аз току-що отпечатания начален брой на Кирило-Методиевския вестник „За буквите – О писменехь“, бр. 1 от май 1979 г. през Милано към Вечния град, в състава на официалната българска делегация, която от години в навечерието на 24 май се отправя натам.На другия ден рано-рано, докато високата делегация се стягаше за необикновената папска аудиенция, аз се отправих отново към гроба на Свети Кирил. Не мога да си спомня дали беше много пряко по пътя, потърсих църквата „Санта Мария Маджоре“. Предния ден духовната ни делегация бе ходила там и на мястото, където братята и техните ученици с благоволението на папа Адриан II навремето са осветили славянските книги, като са отслужили литургия на старобългарски език. Величествена е наистина църквата на Голямата Богородица. Влязох вътре. Някакъв пиколо ме попита „католико“ ли, „ортодоссо“ ли съм. Като рекох „ортодоссо“, сиреч православен, насочи ме към параклиса във вътрешността. От няколко години върху стените на „Санта Мария Маджоре“ вече има плоча с надпис за освещаването на славянските книги от братята Кирил и Методий и техните ученици през IХ век. След това тръгнах през автомобилите на римските улици към черквата „Сан Клементе“. Намерих я, не беше трудно.

Там ме очакваше нова среща. Както се знае, гробът на Свети Кирил се намира в подземията на базиликата, и то в дъното на подземието, вдън каменна галерия, през три равнища надолу в земята. А при входа на подземията пази човек. Предстоеше ми среща с Ирландеца. Подробностите научих по-късно. От векове насам ирландски монаси охраняват останките на Св. Кирил в базиликата „Сан Клементе“ по доста съществени основания. Навремето, в далечния VIII или IX век, тъкмо ирландски мисионери тръгват със Светото евангелие в ръка да проповядват християнството откъм своя Запад към нас. Дали са се срещнали, или не са, с ученици на Кирил и Методий във Велика Моравия, не е ясно и досега. От навалицата, изпълнила подземието предния ден, бяха останали доста следи.

През тези дни в Рим звуча на славянски език „Достойно есть“, изпято от отец Неофит. Пя го и в Секретариата за християнското единство на Ватикана. Един град едва ли може да бъде вечен без такава песен.

Илия Пехливанов

В. „За буквите – О писменехь“, бр. 2, декември 1979 г.

 "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   

 БРОЙ 55/Май 2018 Г.